Дюн (Том трети)

Пфу! Не бива да вземаш решенията си на тази основа. Не го ли чу? Не мисли, направи го. Ще избереш ли лекия път? Нима трябва да си тъжна, само защото си се сблъскала с неизбежното? Ако виждаш единствено това, ограничи се с усъвършенстване на породата!

Върви по дяволите! Защо постъпваш така с мен?

Как постъпвам?

Караш ме да чувствам себе си и бившите си сестри по този начин…

По кой начин?

Проклета да си! Знаеш какво имам предвид!

Бивши сестри, така ли каза?

Ой, колко си лукава.

Всички свети майки са лукави.

Никога не спираш да поучаваш!

Това ли правя?

Каква наивница съм била! Питам те за истинската ти цел.

Знаеш го толкова добре, колкото и аз. Чакаме човешкият род да навлезе в зрелостта. Тиранът само му предостави време, а днес хората имат нужда от грижи.

Какво общо може да има Тиранът с болката ми?

Ей, глупава жено! Пропадна ли на теста с Агонията?

Знаеш, че не!

Тогава престани да се препъваш в очевидното.

Ах, кучка такава!

По-добре е — вещица. А двете са за предпочитане пред курва.

Единствената разлика между „Бин Джезърит“ и почитаемите мами е видът на пазарището. Ти надяна брачен хомот на нашето Сестринство.

Кое наше Сестринство?

Грижите се за разплод с лице към властта. Тогава има ли разлика в сравнение…

Мурбела, не изопачавай! Дръж очите си отворени само за оцеляването.

Но не ми разказвай, че не сте си служили съзнателно с властта.

Просто временни пълномощия за управление на хора, които трябва да оцелеят.

Пак с това оцеляване!

Сестринство, което се грижи за опазване живота на другите. Както омъжената жена, която носи и ражда деца.

Да, всичко се свежда до създаването на потомство.

Ето решението, дето вземаш за себе си — семейство и онова, с което то те обвързва. Какво друго може да ти даде радост и щастие в живота?

Мурбела започна да се смее. Свали ръце от лицето си, отвори очи и видя пред себе си Белонда, която я наблюдаваше.

— Една нова света майка винаги се поддава на изкушението — каза Бел. — Имам предвид — да си побъбри с Другите Памети. С коя беше сега? Дар ли?

Мурбела потвърди с кимване.

— Не хващай вяра на нищо, което идва оттам. То е голям набор от знания, но трябва сама да направиш преценка.

Точно с думите на Одрейди. Гледай с очите на мъртвите отдавна отминали сцени. Абсолютен сеир!

— Можеш да се губиш с часове — продължи Белонда. — Самоограничавай се. Внимавай къде си стъпила. Следи пулса на времето.

Ето, почва се отново! Миналото, наложено върху днешния ден. Колко богато е всекидневието с Другите Памети!

— Ще отмине — продължи Белонда. — След време започва да омръзва като дълго носена дреха. — Тя остави някакъв доклад пред старшата света майка.

Стара дреха! Пулсът на времето. Къде си стъпила… Толкова много, казано в няколко идиоматични израза.