Дюн (Том трети)

Мурбела се изправи, не преставайки да мисли за Дънкан, спомнила си как изглеждаше не-корабът, когато го видя за последен път. Най-после се оказа на мястото си — нескрит за сетивата. Грамада от странна машинария — истинска гротеска! Някакъв лудешки конгломерат на издатини и изпъкналости без видимо и обяснимо предназначение. Трудно бе човек да си представи, че огромното нещо, каквото то наистина беше, би могло да се издигне със собствена подемна сила и да изчезне в пространството.

Да изчезне в пространството!

Тя видя как бе оформена мисловната мозайка на Дънкан.

Нещо, което може да бъде преместено! Влез в съзвучие с развоя на събитията… Не мисли, направи го!

Потръпна от смразяващото прозрение, че разбира решението му.

„Помислиш ли да вземеш твърдост от своята вяра в ръцете си, идва мигът, в който може да бъдеш сразен. Бъди предпазлив. Отдавай дължимото на изненадите. Когато създаваме нещо, винаги се включват в действие и други сили.“

Даруи Одрейди

— Движи се възможно най-внимателно — предупреди го Шийена.

Според Айдахо не бе нужно да му го напомнят, но все пак изпита приятно чувство.

Присъствието на почитаеми мами в Дома на Ордена улесни задачата му. Прокторите и останалата охрана на кораба бяха видимо изнервени. Заповедите на Мурбела държаха бившите сестри извън кораба, но всички знаеха, че врагът е тук. Скенерите препредаваха сякаш безкрайния поток от спомагателни лихтери, изсипващи почитаеми мами на космодрума. Мнозинството от новопристигналите изглежда бяха любопитни да разберат нещо повече за стоящия там чудовищен не-кораб, но никой не посмя да наруши нарежданията на височайшата.

— Няма да стане, докато е жива — мърмореше Айдахо всеки път, когато прокторите можеха да го чуят. — Те са известни с убийствата на водачите си; така ги сменят. Колко ли ще издържи Мурбела?

Видеоочите си знаеха работата, извършвайки я вместо него. Той пък бе наясно, че мърморенето му ще бъде разнесено из кораба.

Малко по-късно Шийена го намери в работното помещение и не скри неодобрението си:

— Какво правиш, Дънкан? Защо разстройваш хората?

— Връщай се при червеите си!

— Дънкан!

— Мурбела играе опасна игра! А е единствената преграда между нас и пълната катастрофа.

Вече бе споделил безпокойството си със старшата света майка.

То не бе ново и за наблюдателите-вардияни, но напомнянията от негова страна засилваха раздразнителността на всички, до които стигаха думите му — контролните специалисти от видеосистемата в Архивната служба, охраната на кораба и… останалите.

С изключение на почитаемите мами. Мурбела не бе го допуснала в царството на Белонда.

— По-късно ще има достатъчно време — каза тя.

Шийена пое по своята си писта:

— Дънкан, или спри да подхранваш страховете ни, или ни кажи какво да правим. Ти си ментат. Включи се заради нас.

Да. Големият ментат функционира така, че всички да го видят.

— Разбирам какво се готвите да направите, но то не се отнася до мен. Не мога да напусна Мурбела.

Но мога да бъда отведен.

Бе дошъл редът на Шийена. Тя го остави и отиде да разнесе собствения си вариант на промяната.

Разпръскването е пример за нас.

До вечерта се погрижи за внимателно неутрализиране на светите майки в кораба и му изпрати установения сигнал, че може да пристъпи към следващия етап.

Без да бе сторено съзнателно, Мисионария се включи в подготовката на сцената за възхода на Шийена. Повечето сестри знаеха каква мощ е скрита в нея. Опасна. И тя беше там.

Неизползваната сила напомняше за кукла на ясно видими конци, които никой не държи в ръцете си. Убедително привличаща.

Мога да я накарам да танцува.

Подхранвайки заблудата, той потърси Мурбела.

— Кога ще те видя?

— Дънкан, моля те! — Измъченият й вид не бе скрит дори в предаваното изображение. — Заета съм. Сам знаеш колко е напрегнато. Ще мога да изляза едва след няколко дни.

Почитаемите мами, които служеха за фон на предаваната картина, се намръщиха при странното поведение на своята предводителка. Всяка света майка можеше да го прочете по лицата им.

Защо е омекнала височайшата? Та отсреща е просто някакъв си мъж!

Когато прекъсваше връзката, Айдахо видя онова, което бе показано на всеки монитор из кораба:

„Тя е в опасност! Не го ли разбира?“

Шийена разполагаше с ключа, задействащ контрола върху полета. Мините вече ги нямаше. Никой не би могъл да разруши не-кораба само с подаване на сигнал към скритите експлозиви. Оставаше да се помисли за товара от човешки същества и особено за Тег.