Дюн (Том трети)

Единствено това ли е останало от любовта ми към него?

Мурбела се отдръпна от въпросите, следващи един след друг, без да иска отговор. Почувства се отблъсната от нещо, стигащо до дълбини, до които тя все още не държеше да се спуска.

Ще се наложи да вземам решения, за които любовта би се оказала пречка. Решения в името на Сестринството, а не заради мен самата. Ето от какво се страхувам.

Грижите, които изискваха непосредствено разрешаване, я върнаха към обичайното й състояние. Освободи съветниците си, като не пропусна да им обещае болка и мъка, ако не усвоят новото ограничение.

Следващо задължение: почитаемите мами са длъжни да привикнат към дипломация, която изисква да не се търси разбирателство дори помежду им. Постепенно ще я овладеят и ще им бъде по-леко. Почитаеми мами, повтарящи похватите на „Бин Джезърит“. И един ден вече няма да има мами, а само свети майки с усъвършенствани рефлекси и повишени познания по въпросите на сексуалността…

Мурбела усети да я връхлитат думи, които бе чувала, без досега да приема смисъла им.

„Няма граници за нещата, които ще направим за оцеляването на «Бин Джезърит».“

Дънкан ще го разбере. Не мога да му попреча. Ментатът не ще се придържа към фикс-идеята за моето състояние и схващанията ми преди теста с Агонията. Той разтваря разума си така, както аз отварям врата. Ще се запознае подробно с мрежата: „Какво ли съм хванал сега?“

Същото ли се беше случило и с лейди Джесика? Другите Памети водеха до втъкаването на Джесика в основата на Споделянията. Мурбела бе повдигнала съвсем малко крайчеца на тази тъкан, изкушавайки се да парадира с познания от още по-стари времена.

Но лейди Джесика като еретик? Злоупотреба с положението, осигурено и от йерархичните дадености?

Джесика се бе хвърлила в любовта така, както Одрейди бе плонжирала в морето, а надигналите се вълни за малко не бяха погълнали Сестринството.

Мурбела се почувства отнасяна в посока, в която не искаше да тръгва. Болка сграбчи гърдите й.

Дънкан! Ох, Дънкан! — Тя скри лицето си с длани. — Помогни ми, Дар. Какво да правя?

Никога не си задавай въпроса защо си станала света майка.

Длъжна съм! Виждам ясно движението напред в паметта си и…

Не забравяй, че тя е поредица от следващи една след друга сцени. Ако мислиш за нея като за причина и следствие, вниманието ти ще бъде отвлечено от целостта на изображението.

Тао ли?

По-просто — ти си тук.

Но Другите Памети се връщат назад и назад, и…

Представи си ги като низ от пирамиди, навързани една с друга.

Това са само думи!

Тялото ти продължава ли да функционира?

Боли ме, Дар. Ти вече нямаш тяло и е безсмислено да…

Намираме се в различни ниши. Мъката, която аз усещам, не е твоя мъка. И моите радости не са твои.

Не ми е притрябвало съчувствието ти! Ой, Дар! Защо съм се родила?

Родена ли си, за да загубиш Дънкан?

Дар, моля те!

Е, добре. Значи си била родена и вече знаеш, че това никога не е достатъчно. Така си станала почитаема мама. Какво друго да сториш? Още ли не е достатъчно? Сега вече си света майка. Мислиш, че и това е малко? Да, никога не достига, докато си жива…

Добре, искаш да ми кажеш, че винаги трябва да се пресягам напред и напред.