Дюн (Том трети)

Мурбела се облегна назад в стола-люлка, загледана в доклада на Белонда, когато внезапно се сети за израза на Одрейди: Кралицата-паяк в средата на паяжината. Сега тази паяжина е поокъсана, но в нея продължават да попадат полезни за смилане неща. Дръпваш някоя сигнална нишчица и Бел пристига тичешком, зяпнала нетърпеливо и изпълнена с вкусни предчувствия. А сигналните думички са „Архивна служба“ и „Анализ“.

Оглеждайки Белонда в такава светлина, старшата майка осъзна колко мъдро я е използвала Одрейди с еднакво ценните й минуси и плюсове. Когато изчете доклада, Белонда стоеше на същото място, без да е променила с нищо типичната си поза и поведение.

Мурбела вече си бе дала сметка, че тя гледа на всички, които я търсят или викат при себе си, като на неотговарящи на изискванията същества, лекомислено посягащи към архива и затуй обречени да бъдат поставени на място. Но не показа с нищо, че се забавлява, докато използваше даденостите на Белонда. При нея трябваше да се пипа много внимателно. Да не се губи нищо от положителните й качества. Стоящият сега на масата й доклад бе от сбито представени уместни доводи. Беше изложила същността на позицията си с няколко щриха, напълно достатъчни за извеждане на заключителната част.

— Забавляваш ли се, когато ме викаш? — попита Белонда.

Станала е по-наблюдателна! Наистина ли съм я повикала ненужно? Без много думи, Бел винаги знае кога има нужда от нея. Тук казва, че сестрите ни трябва да са образци на смирение. Старшата майка може да бъде всичко, което има желание или потребност да представлява, но това не се отнася за останалата част от Сестринството.

Мурбела докосна доклада:

— Отправна точка.

— Следователно трябва да започнем преди приятелите ти да стигнат до центъра на системата с видеоочите. — Белонда се отпусна с познатата си увереност в своя стол с биологично саморегулиране. — Вече нямаме Там, но мога да изпратя да доведат Шийена.

— Къде е тя?

— В кораба. Занимава се упорито с колекция от червеи в Големия трюм и твърди, че всеки от нас може да бъде обучен да контролира поведението им.

— Това е много важно, ако е вярно. Не я закачай. А Сцитал?

— Все още е в кораба. Приятелите ти не са го намерили. Пазим го в тайна.

— Да остане така. Струва си като резервен залог за пазарлък. Бел, те не са ми приятели. Как е равинът и групата му?

— Чувстват се добре и са настанени удобно. Но знаят, че почитаемите мами са тук.

— Пазете и тях в тайна.

— Направо свръхестествено — чувам Дар, макар и в друг глас.

— Сигурно някакво ехо кънти в главата ти.

Този път Белонда се разсмя искрено.

— А сега, ето какво трябва да тръгне сред сестрите, които изключително деликатно ще ни представят като хора, достойни за възхищение и подражание: „Вие, почитаеми мами, имате пълното право да не харесвате начина ни на живот, но можете да усвоите всички наши положителни страни и качества.“

— А-х-х…

— Защото въпросът се свежда до чувството за собственост. Почитаемите мами са подвластни на вещите: „Искам това местенце, тази играчка, онова човече.“ Вземай всичко, докато ти омръзне. — А ние вървим по нашата си пътека, възхищавайки се от видяното.

— Ето я слабостта ни. Не се предаваме лесно. Боим се от любовта и привързаността. Да осъзнаваш, че си господар на себе си, също говори за лакомия: „Виждате ли докъде съм стигнал? А вие не можете да го сторите, освен ако не постъпвате като мен!“ Никога не си позволявайте подобно държание с почитаемите мами.

— Да не би да искаш да кажеш, че трябва да ги обичаме?

— Има ли друг начин да ги накараме да се възхищават от нас? Това бе победата на Джесика. Когато даваше, тя раздаде и себе си, и всичко останало. Толкова нещо бе сдържано и потискано от нашите навици и привички, че не остана много… Неустоимо очарователно, нали?

— Не правим лесно компромиси.

— Нито пък почитаемите мами.

— Причината е в бюрократичните им закони!

— А има и тренировъчна площ, за да се овладее следването на пътя на най-малкото съпротивление.

— Смущаваш ме. Да… Мурбела.

— Нима съм казвала, че ще си служим с компромиси? Те ни правят по-слаби, а добре знаем, че има проблеми, които не могат да бъдат разрешени със заобикалки; така се виждаме принудени да вземем решения, независимо колко болезнени ще са.

— Да се престорим, че ги обикваме ли?

— Като начало.

— Кървав ще бъде съюзът, съчетал „Бин Джезърит“ с почитаемите мами.

— Предлагам да споделяме в най-широки граници. Възможно е да изгубим наши хора, докато мамите преминават през процеса на обучение.

— Сватба, станала на бойното поле.