Дивергенти

- Правилно. Засега тестът за определяне на наклонностите е най-великото ми постижение като учен - отговаря. - Прегледах твоите резултати от теста, Беатрис. Очевидно има някакъв проблем. Твояттест не е бил записан, а резултатите са обработени и подадени ръчно. Знаеше ли това?

-Не.

- Известно ли ти е, че си едното от двете лица, определени чрез теста като Аскети, които после са преминали към Безстрашните?

- Не - отговарям, опитвайки се да прикрия стъписването си. Нима двамата с Тобиас сме единствените? Само че неговият резултат е неподправен, а моят е фалшифициран. Тогава излиза, че е само той. Стомахът ми се свива при мисълта за Фор. Точно сега не ме е грижа какъв гений е. Той ме нарече жалка.

- Какво те накара да избереш Безстрашните? - пита тя.

- Какво общо има това със случая? - Опитвам се да смекча тона, но не ми се получава. - Ще ме порицаете, че съм нъ пуснала кастата и търся брат си? „Кастата над кръвта!", нали така? - Замълчавам. - Нека обаче първо се замислим какво правя във вашия кабинет. Не сте ли прекадено важна клечка, за да се занимавате с мен?

Изглежда това леко разклаща нейната самоувереност.

Устата й се свива за миг.

- Ще оставя на Безстрашните да те порицаят - казва и се обляга назад в стола.

Слагам ръце върху гърба на стола, на който съм отказала да седна, и впивам пръсти в облегалката. Зад Джанийн има прозорец, който гледа към града. В далечината един влак прави ленив завой.

- Що се отнася до присъствието ти тук... Любопитството е характерна черта на моята каста. Докато прехвърлях резултатите от теста, забелязах, че в още една от твоите симулации има грешка. Тя също не е била записана. Знаеше ли за това?

- Откъде имате достъп до моите резултати? С тях разполагат само Безстрашните.

- Тъй като Ерудитите са разработили симулациите, ние имаме... споразумение с Безстрашните, Беатрис. - Тя вирва глава и ми се усмихва. - Просто се грижа нашата технология да работи изрядно. Ако тя проявява някакъв дефект при теб, трябва да взема мерки това повече да не се случва, ясно ли ти е?

Ясно ми е само едно: тя ме лъже. Изобщо не я е грижа за технологията, а подозира, че нещо не е наред с моите резултати от теста. Също като лидерите на Безстрашните и тя души за Дивергенти. След като майка настоява Кейлъб да проучи серума за симулациите, явно Джанийн го е изобретила.

Но каква заплаха може да крие способността ми да манипулирам симулациите? Какво общо има тя с някого от Ерудитите, с хората изобщо?

Не мога да си отговоря на нито един от тези въпроси. Но погледът, с който Джанийн ме следи, ми напомня за погледа на връхлитащото куче в теста за наклонностите - злият поглед на хищник. Очевидно има желание да ме разкъса на парчета. Сега обаче нямам намерение да се просна по корем, за да покажа покорство. Този път и аз трябва да се превърна в атакуващо куче.

Усещам как сърцето ми се е качило в гърлото.

- Не знам как действа симулацията - казвам, - но веществото, с което ме инжектираха, ми разстрои стомаха.

Възможно е вниманието на провеждащия симулацията да е било съсредоточено главно върху този проблем. През цялото време дебнеше да не повърна и сигурно затова не е направил запис. И при следващата симулация пак ми прилоша.

- При теб обичайно ли е да имаш проблеми със стомаха, Беатрис? - Гласът й е като острие на бръснач. Тя тропа с ниско изрязаните си нокти по стъкления плот.

- Още от малка - отговарям, колкото може по-спокойно. Пускам облегалката на стола и правя крачка встрани с намерение да седна. Не мога да си позволя да покажа нервност, макар вътрешностите ми да са оплетени на топка.

- Показала си висок успех при симулациите - продължава Джанийн. - Как си обясняваш това?

- Аз съм смела - отговарям, без да отклонявам поглед от нейния. В очите на всички касти Безстрашните изглеждат по един и същи начин. Безочливи, агресивни, импулсивни. Наперени. Трябва да се държа така, както се очаква от мен. Ухилвам се самодоволно насреща й. - И съм най-добрият послушник, който някога са имали.

Привеждам се напред и опирам лакти върху коленете си. Ще трябва да продължа в същия дух, за да я убедя.

- Искате да знаете защо избрах точно Безстрашните, така ли? - казвам. - Защото ми писна. - Давай, давай. Лъжите трябва да звучат достоверно. - Писна ми да бъда покорна мишка и да върша само добри дела. Затова реших да се махна.

- Значи родителите ти изобщо не ти липсват? - деликатно подпитва тя.

- Питате дали ми липсва постоянно да ме хокат, че съм се погледнала в огледалото? Или да ми нареждат да мълча по време на вечеря? - Тръскам глава. - Не. Това не ми липсва. Те вече не са моето семейство.

Лъжата пърли гърлото ми, докато я изричам. А може това да са сълзите, които преглъщам. Виждам отново как майка стои зад мен с гребен и ножици в ръка и едва-едва се усмихва, докато подстригва косата ми. Иска ми се да крещя, вместо да я оскърбявам по този начин.

- Да разбирам ли... - Джанийн свива устни и млъква за миг, преди да довърши изречението, - че си съгласна с докладите, които касаят политическите лидери в този град?