Дългият път надолу

Леле Боже, на мен обаче, пътят оттам ми се стори ужасно дълъг. Ако нарисувате една карта, можете спокойно да кажете, че ипотеките и връзките, и работата и всичко останало, все нещата, които правят ежедневието, са в Ню Орлеан, а след като издрънкахме всички тези дивотии, ние се преместихме някъде на север от Аляска. Че кой ще даде работа на оня тип, дето му се привиждат ангели? А кой ще вземе на работа онзи, който разправя, че вижда ангели, за да изкара някоя и друга пара? Не, с нас, като със сериозни хора беше свършено. Бяхме се продали като сериозни хора за хиляда двеста и петдесет от тукашните британски лири, а доколкото аз разбирах, това бяха всички пари, които щяхме да изкараме до края на живота си, освен ако не видехме Господ, или Елвис, или принцеса Даяна. При това следващия път трябваше да ги видим наистина и да ги снимаме.

Преди малко повече от две години мениджърът на „Ар И Ем“ се срещна с нас и ни попита дали ни интересува компанията му да ни представлява, а ние отвърнахме, че ще бъдем наистина много доволни. „Ар И Ем“! Преди двайсет и шест месеца! Седяхме в напудрения му офис и този тип се опитваше да ни убеди, опитваше се да ни убеди нас, представяте ли си? А сега седях с хора като Морийн и Джес и участвах в жалък опит да изцедим малко пари от някого, който гореше от желание да ни ги даде, стига да бяхме готови да се унижим максимално. През последните две години научих едно, че няма нещо, което да не можеш да прецакаш, стига да се постараеш.

Единственото ми утешение беше, че тук нямах нито приятели, нито роднини. Никой не ме познаваше, освен неколцината фенове на бандата, а аз предпочитам да си мисля, че те не са от хората, които четат вестника на Линда. Някои от момчетата в пицерията може и да видят някой зарязан по масите брой, но те веднага щяха да нанюхат парите и отчаянието и нямаше да им пука за унижението.

Така че оставаше само Лизи, а ако тя видеше моя снимка, на която личи, че съм луд, здраве да е. Знаете ли защо ме заряза? Заряза ме, защото стана ясно, че няма да бъда рокендрол звезда. Мама му стара, направо не е за вярване, следователно е невероятно. „Гадост, твоето име е жена“. Така мислех аз по това време, а освен това на нея нямаше да й мигне окото, когато разбереше в каква каша съм се забъркал. Истината бе, че ако можех поне за малко да стана невидим, първото, което щях направя, след като обера някоя банка и нахълтам в женските душове във фитнес центъра и обичайните при подобни обстоятелства други действия, е да сложа вестника пред Лизи и да не откъсна очи от нея, докато тя не го прочете.

Виждате ли, тогава не знаех нищичко. Мислех си, че знам, само че не беше така.

Морийн

Мислех си, че никога повече няма да мога да отида на църква след интервюто на Линда. Мислех по малко за църквата, мислих и вчера. Ходенето ми липсва ужасно и се чудех дали Господ ще има нещо против, ако поседна някъде отзад и не се отбия в изповедалнята, ако се измъкна малко преди това. След като казах на Линда, че съм видяла ангел, знаех, че повече не мога да отида, че преди да умра, там повече няма да вляза. Не знаех какъв грях съм извършила, но бях убедена че греховете, заради които са създадени ангелите там горе, са на смъртни хора.

Все още продължавах да съм убедена, че ще се самоубия, когато изтекат шестте седмици, а и какво можеше да ми промени мнението? Бях по-заета от когато и да е покрай интервютата за пресата и разните срещи, но така поне не мислех. Само че това препускане напред-назад ми се струваше като нещо, което трябва да се свърши в последната минута, сякаш не си бях оправила нещата, преди да замина на почивка. Но тогава бях човек, който възнамеряваше да се самоубие съвсем скоро, веднага щом настъпеше моментът.

Щях да кажа, че видях първия проблясък светлина този ден, денят, когато бе интервюто с Линда, но истината е, че не беше точно така. По-скоро имах чувството, че вече съм избрала какво ще гледам по телевизията; нямах търпение да започне, а след това, най-неочаквано забелязах, че има още нещо, което може да се окаже по-интересно. Не знам за вас, но невинаги искам да имам избор. Накрая прескачаш от канал на канал и не можеш да изгледаш нито едното, нито другото предаване. Направо не разбирам как успяват да се справят хората, които имат кабелна телевизия.

След интервюто се заговорих с Джейджей. Той се канеше да се прибира в апартамента си, а аз се бях упътила към автобусната спирка и двамата вървяхме един до друг. Не съм сигурна дали той искаше, защото почти не беше разговарял с мен, след като ударих онзи мъж на Нова година, но в момента се чувствахме доста неловко, защото той вървеше на пет крачки пред мен, затова спря и ме изчака.

— Беше доста трудно, нали? — отбеляза той и аз останах изненадана, защото си мислех, че единствено на мен ми е било трудно.

— Мразя лъжите — отвърнах аз.

Той ме погледна и се засмя, а след това си спомних, че и той беше излъгал.