До Сатаната — седем крачки!

— Какво ви става, Джеймс Киркхайм! — произнесе с благ глас. — Съвсем не е нужно да се убива. Газът на мистър Кобхъм не е смъртоносен. Той е сънотворен. Практически е с мигновено действие. За пет секунди приспива човек. И е напълно безвреден. Минават шест часа и спящите се събуждат дори без да ги боли глава. Е, за какви кръвожадни чудовища ни счита той, Кобхъм!

Нещо ми подсказа да прикрия облекчението си по същия начин както и ужаса.

— Остават офицерите и екипажа — равнодушно продължих аз. — Какво ще стане с тях? Казано честно, досега аз съм само зрител и пратеник. Къде се крият пиратските ми приключения?

— От този миг нататък нещата преминават във вашите ръце — отвърна той. — Вие ще се приближите до „Астарта“ и ще я превземете на абордаж с Кобхем и още няколко души. Не е изключено да се създадат обстоятелства, които не съм могъл да предвидя и затова е нужна вашата изобретателност и храброст. На „Астарта“ ще възникне паника и хаос. Вие не бива да допуснете нито една лодка да се спусне в морето и никой да не избяга от кораба. Преди да се качите на „Астарта“, с капитана и помощниците му ще стане известна неприятност. Не, нищо сериозно, просто ще излязат вън от строя. А може и да не стане. Тогава може да има съпротива. Смажете я. Без кръв, ако е възможно. Работата може да се усложни от времето. Мисля, че няма да скучаете, Джеймс Киркхайм.

Аз си помислих същото. Остана и неприятното чувство, че той не ми разказа всичко.

— В последните инструкции вие ще намерите описанието на точните места, където ще се намират нужните ми предмети. Те ще се съхраняват в каса от специална стомана. Те са така ценни, че шифърът се знае само от капитана. Няма да бъде нужно да го убеждавате да ви разкрие цифричките. Ще ви придружава специалист, на когото никаква каса не може да се противи. Щом вземете необходимите вещи, незабавно се отделяте от „Астарта“ и с пълна пара поемате за в къщи, като не забравяте да вземете и моите хора, за които ще бъде опасно да останат там. Това е всичко.

Аз се замислих. Той имаше предвид, че агентите му впоследствие може да бъдат разпитани и да се изясни, какво представляват в действителност. А как ще бъде с нас на „Херувима“?

— Не предполагате ли сър, че някой на „Астарта“ може да ни разпознае впоследствие? — започнах аз.

— Вие ще бъдете с маски — прекъсна ме с равномерният си глас.

Кобхъм неочаквано се стресна и трепна.

— Относно радиото — продължих аз, — предполагам, че ще го извадят от строя още преди да започне нападението?

— Няма да има необходимост — отвърна той. — На яхтата има изключително силен предавател. С него може да бъде заглушаван сигнала на „Астарта“. Опитният радист на „Херувим“ не ще разреши на никакво съобщение да излезе от радиокабината на товарния кораб.

Продължих да мисля. Май всичко бе ясно. Но защо ме гнетеше такова безпокойство? Зад изгладените фрази на Сатаната се криеше нещо, което можеше да се окаже много зловещо.

— Предполагам, че сте задоволен от възнаграждението за малката работа с огърлицата — прекъсна той мислите ми. — За кораба, естествено, ще получите доста повече. Когато ви поканих прекъснах заслужената ви почивка. Какво ще кажете за шестмесечно пътешествие след новото ви задължение? Ще отидете където си искате, с каквото си искате и правете каквото си искате. Аз поемам разноските. И ми позволете да добавя, че можете да харчите, колкото пожелаете.

— Благодаря ви, сър — отвърнах аз, — но не ми е нужен засега отпуск. Искрено казано, срещите ми с вас, са много повече интересни, от всичко което мога да преживея на друго място.

Лицето му остана непроницаемо, но усетих, че остана доволен.

— Е, както решите — отвърна той. — Продължавайте все така, Джеймс Киркхайм и няма да имате възможност да се жалвате на моето скъперничество.

Той се изправи. Аз също се надигнах от вежливост, докато Кобхъм го направи от предпазливост. Сатаната няколко мига ни съзерцаваше.

— Какво смятате да правите тази вечер? — попита ме той.

— Кобхъм спомена нещо за бридж — отвърнах аз, — но ако имате други предложения…

Химикът не бе казал нищо подобно, но бе казал толкова много неща, че се надявах, да реши, че именно това е казал. Точно сега не исках да се разделям с него. Ако Сатаната мислеше да помоли някой от нас да го придружи, то сега се отказа. Кимна ни на сбогуване и тръгна към стената.

— Няма да бъде лошо, утре сутринта да разгледате „Херувим“. — той се обърна към разкрилия се отвор. — Запознайте се добре с нея. Лека нощ.

Кобхъм в продължение на дълги и тягостни минути мълчаливо гледа мястото където изчезна Сатаната.

— Добре го измислихте, Киркхайм — каза той бавно накрая. — Не зная, как се досетихте, но за днес Сатаната ми стига. Много добре го измислихте!

Той се протегна да вземе бутилката коняк. Аз се усмихнах — следователно Кобхъм помни всичко и е разбрал моята маневра. Той си напълни чашата и я изпи на един дъх.

— Много добре! — повтори той и аз забелязах, че този път алкохола му действа бързо. — Пийнете с мен за компания.

Приех поканата му и си налях малко, а той отново напълни и пресуши чашата си.