До Сатаната — седем крачки!

— Не — упорито се задърпа той. — Защо именно аз? Това си е ваша работа, Киркхайм. Вие породихте съмнението, вие трябва да го разрешите. В края на краищата подозренията ви не се базират на доказателства. Две или три произшествия лесно могат да се обяснят. Вероятността да сте сгрешили е несравнено повече от възможността да сте прав. Защо тогава да си рискувам живота? Аз и така отидох прекалено далече. Обещах ви неутралитет и дори нещо повече. Но спирам до тук. Засега. Използвайте Баркър. Аз обещах нищо да не виждам и чувам, ако ви срещна по време на вашите… търсения. Но сега не мога да се обричам на сигурна гибел, като се присъединя към вас. Аз съм относително доволен от живота. Ако нещо бъркате, ще си го запазя. Ако сте прави… тогава, заявявам ви го ясно, няма да бъдете сами. А дотогава — Майкъл Консърдайн упорито ще пази мястото си под Слънцето.

Докторът извика черната си кобила и седна на нея. Повече нямаше никакъв смисъл да продължаваме този спор. Ние минахме през гората и след известно време се върнахме в замъка. Аз оставих Консърдайн в конюшнята и се прибрах да се преоблека.

На леглото ми имаше бележка. Послание от Сатаната. Той се надяваше, че добре си прекарвам времето, както съм го заслужил и иска днес вечерта да ме види. Точно в девет.

Останалата част на деня премина без произшествия. Колкото повече размишлявах над казаното от Консърдайн, толкова повече се съгласявах с неговата точка на зрение. И настроението ми започна да се оправя. На обед отидох с повдигнат и безгрижен дух.

Както и вчера на почетното място на масата стоеше Консърдайн. Мой съсед бе Кобхъм. А в далечната страна видях Ева. Тя не ми обърна никакво внимание. Но на мен ми бе трудно да не я гледам.

Кобхъм направо се наливаше. Изглежда усещаше някаква отговорност спрямо мен. На никого другиго не обръщаше внимание и не ме даваше. Приказваше интересни работи, но колкото повече продължаваше, толкова повече се изпълвах с отвращение към него. Кобхъм изложи теорията си за живота като проста електрохимическа реакция. И ясно ми даде да разбера, че нито индивидът, нито хората като маси, означават нещо в термините на това, което просто се нарича човечност. Той беше направо потресаващ.

Май към хората не изпитваше повече чувства, отколкото към епруветките си. Всъщност, за него човека бе просто одухотворена мензурка, чието съдържание леко се различава. И не виждаше причини, по които да не ги разбива, опустошава или изменя съдържанието им по време на провежданите опити. Той ми разказа за няколко ужасни случая с кефтиу при употребата му от робите. Но нали те са само роби или поне така се надявах, но той не спомена за това нищо.

Като го слушах, си помислих, че Сатаната е по-човечен от него. Кобхъм продължаваше да пие. Единственият резултат бе, че се превърна в студено и нечовешко наукообразно.

— Във вашите ферменти, Киркхайм, се крият прекалено много чувства — каза той. — Вие вероятно считате живота за нещо свещено, ако използваме досадния шаблон на изразяване; мислите, че не може да се унищожава без крайна необходимост. Глупости! Той не е по-свещен от електрическия ток, който включвам и изключвам когато си поискам. Кога природата е давала нещо за отделния индивид? Неутрализирайте в себе си разхлабителните елементи, Киркхайм и ще станете велик човек. Мога да го направя, ако поискате.

Обещах му да помисля.

Точно в 8:30 се появи Сатаната. Аз се опитах да отгатна къде ще се настани. Консърдайн му отстъпи мястото си. Сатаната ме покани да седна отляво на него.

— Да пием за новият ми последовател Джеймс Киркхайм — вдигна той чашата си. — Аз съм много доволен от него.

Всички станаха и пиха за мен. Аз видях, как Ева преднамерено остави чашата си недокосната. И по същия начин, сякаш тя го бе заставила, постъпи и самият Сатана.

В 8:45 като по сигнал компанията започна да се разпада. Само след няколко минути и останахме Сатаната, Кобхем и аз. Удивих се, като видях Консърдайн също да си тръгва. Слугите разчистиха масата и по сигнал на Сатаната изчезнаха.

— След три дни от Хавър тръгва кораб — неочаквано започна Сатаната. — Казва се „Астарта“ и е бавен като охлюв, но на него ще се намират няколко предмета с изключителна красота. Аз смятам да предявя правата си върху тях. Там се намират платна на сър Джошуа Рейнълдс и Ромни. Там е сервиз от планински кристал: купа и дванадесет чашки, всичките гравирани чудесно и с вградени големи и необработени сапфири и рубини. Най вероятно са изработени в древен Китай за царицата Пасифай. Но наистина са много древни. Неизвестен майстор е вложил в тях целият си гений. Те дълго са пролежали в Кремъл. Комунистите са ги продали. Има също и огърлици от изумруди, на всеки от който е изгравирана глава от „Метаморфозите“ на Овидий. нищо подобно няма в цял свят.

Той млъкна, после се наведе към мен.

— Аз трябва да ги имам, Киркхайм! Вие с Кобхъм трябва да ми ги донесете!