До Сатаната — седем крачки!

— Помогни ми, Господи! Капитане! — обърна се бедничкият към мен. — Никога през живота си не съм искал да излъжа, както сега. Бих казал, че не съм видял нищо или че проклетия му механизъм не ръководи тези проклети следи. Господ да ми е на помощ, мис Демерест виждал съм този механизъм. И той наистина избира отпечатъците, Доктор Консърдайн. Казвам ви, той наистина работи!

Е, какво пък. Теорията ми е разбита на пух и прах. За миг се надявах дребното човече да е по дипломатично. Да каже, например, че не е виждал механизма. Но не можех да му откажа правото да казва истината.

— Всичко е на ред, Хари — весело казах аз. — Ние се стремим към истината. Казаното от тебе решава въпроса, поне така си мисля.

— Исках да излъжа, капитане — той почти се разплака, — но да ме вземат дяволите, не можах.

Неочаквано забелязах, че Консърдайн започна да се държи странно. Но не приличаше на това, че вярата му в Сатаната се е върнала и укрепнала. Той изглеждаше още повече разтревожен.

— Баркър — каза той, — най-добре си идете. Аз ще покажа пътя на капитан Киркхайм до стаята му.

Хари се насочи към една стена и от там жално ни се поклони. Панелът се плъзна безшумно настрани и той изчезна в разкрилия се отвор. Консърдайн се обърна към нас.

— Сега, Ева, ще кажа защо дойдох. Казах, че много съм мислил за вас. И исках да ви спася от Сатаната. Имам предложение. Идеята съм взаимствал от Шекспир. Нали помните как честният свещеник се опита да съедини Ромео и Жулиета и да ги съпроводи после при враждуващите семейства?… Техните сатани в известен смисъл.

— Пила от напитка и заприличала като мъртва — прошепна Ева.

— Точно така — кимна Консърдайн. — Предлагам ви нещо подобно. Моите медицински познания ми дават възможност да направя така, че здравето ви, красотата ви, духът с който така привличате Сатаната, да помръкне за известно време. Ще ви постави в положение, което да прави невъзможни неговите планове спрямо вас, поне в обозримото близко бъдеще. И ще ви държа така, докато не намери достойна замяна за родителските си инстинкти… или не се случи нещо друго.

Разбира се, това крие определен риск, Ева. Очакването може да бъде прекалено дълго… и аз да не мога да ви върна това, което съм ви отнел. Но вие може да предпочетете риска… пред обятията на Сатаната. Исках да ви предложа, сама да вземете решение.

— Искали сте? — Ева сякаш престана да диша. — Ще рискувам. О, докторе, това наистина е някакъв изход!

— Така ли смяташ? — рязко попита той. — Аз вече не мисля така. Ако си спомняте, в оригинала, откъдето взех идеята, планът пропаднал. И то заради Ромео. Не съм пресмятал неговото присъствие. Дори не съм предполагал съществуването му.

— Аз нищо… съвсем нищо не разбирам — обърка се Ева.

— Дете мое — каза той ласкаво и я хвана за ръце, — вие искате ли да се откажете от любимия? Никога да не го виждате, никога да не разговаряте с него, никога да не си пишете? Не с дни или седмици, дори месеци, а дълги години? Ще трябва да убиете любовта си към него и да живеете с едните спомени!

— Не — отвърна направо Ева и тръсна къдравата си глава.

— Но дори да я убедите, Консърдайн, какво ще правя аз? — това предложение възбуди в мен негодувание и опърничав гняв. — Ще скръстя ръце, ще вперя поглед в небето и ще занареждам: „Да бъде твоята воля“? О, не, не е за мен!

— Аз никого не убеждавам — спокойно отговори докторът. — Само подсказвам единствения възможен изход. Ако постъпя, както предлагам, какво би станало? Ева ще лекувам известно време, така че Сатаната сам да се увери в неуспеха на лекуването. Тогава той ще нареди, да я дадат в някакво болница, където ще я лекуват други доктори. Затова симптомите не бива да бъдат фалшиви. Не съм сам от медицинското братство сред обществото на Сатаната. Тук има достатъчно прекрасни специалисти. А и да ги нямаше, те щяха да се наемат. И ще я лекуват дотогава, докато не се разбере, че болестта й представлява неизбежна слабост на бъдещето потомство. Прости ми, дете мое, но трябва да казвам нещата направо, нямаме време да обикаляме напразно наоколо.

Е, специалистите бих измамил. На времето бях много добър… — той помълча малко и въздъхна тъжно, — е, не е чак толкова важно. Но Сатаната е избрал именно вас, Ева. Лесно няма да се откаже. Ако му бяхте нужна само като жена, би било съвсем лесно. Но вие за него сте нещо повече. Вие трябва да му родите син. Колкото и да ми се доверява, само по моите думи, няма да се откаже от вас. Трябва да се убеди… да изчезнат всички съмнения… и в това се крие опасността… дори смъртта за вас.

Той млъкна и я загледа право в обезпокоените и очи.

— Рискът наистина е прекалено голям — казах аз. — Нека отначало опитам, както си знам, Консърдайн.

— Добре дошли, Ромео — усмихна се той леко. — Ще ви се наложи, Киркхайм. Вие направихте другия начин невъзможен. Вие считате, че животът без Ева е нещо жалко и се си струва…

— Не считам нищо, а знам — отвърнах рязко.

— И вие, Ева, чувствате същото по отношение на Джим?

— Да — тихо отвърна тя. — Но ако трябва… да спася живота му…