До Сатаната — седем крачки!

— Преди всичко — каза той, — да се изяснят позициите ни, искам да се изкажа и аз. Слуга съм на Сатаната и съм свързан с клетва. Дадох я с открити очи, като напълно съзнавах, какво върша. За разлика от вас, аз дойдох при него напълно доброволно. Разбирам, че клетвата ви, Киркхайм, е дадена под натиск и затова сте свободен в действията си, докато аз не съм. Нито ще наруша тази клетва, нито ще престъпя думата си. Освен това съм уверен, че направя ли го, няма да живея дълго. А аз съм привързан по глупав начин към живота. Разбира се, бих могъл да лиша Сатаната от удоволствието да наблюдава моите мъчение, но аз не вярвам в съществуването на живот след смъртта и затова намирам, че животът понякога е доста интересен. Продължавам нататък, аз имам определени жизнени стандарти, апетити, желания и пристрастия, които моята връзка със Сатаната ми помага да ги удовлетворявам. И освен това аз си бях престъпник, когато дойдох при него. Аз още съм престъпник, но без защитата му, щях да бъда преследван престъпник. Разбирате, нали, каква е моята клетва. Затова мисля, че правилно ще ме разберете, когато ви обещая и предложа чисто негативна помощ. Ще ви предупреждавам за капаните, че да им се изплъзвате навреме, ще си затварям очите и ушите за всичко на което бъда свидетел. Например, на днешното произшествие.

— Това е всичко, което можем да ви помолим, сър — отвърнах аз на тази реч. — И да си призная, това е повече отколкото можехме да се надяваме.

— Сега ще ви кажа нещо, Киркхайм — продължи докторът. — Мисля, че имате малко шансове да победите Сатаната. Смятам, че избраният път ще ви закара в гроба. Казвам ви го, защото познавам храбростта ви и съм длъжен да изложа мислите си. Казвам го и на вас Ева, защото и вие сте смела. И разсъдете, дете мое, ще позволите ли на любимия си да поеме този път, който почти неминуемо ще го насочи към смъртта или… ще направите нещо друго.

Погледнах Ева в лицето. Устата и трепереше и в очите и проблясваше мъка.

— Какво… какво друго да направя, доктор Консърдайн? — прошепна тя.

— Да станете вероятно мисис Сатана! — отвърнах вместо нея. — Докато съм жив няма да го допусна!

— С това и аз съм съгласен — спокойно каза докторът. — Но не това имах пред вид… — той се поколеба, хвърли бърз поглед към Хари и смени темата, казано по-точно върна се към предишната. — Разберете ме правилно, аз искам да спечелите, Киркхайм, във всичко, което не нарушава клетвата ми и не заплашва привичката ми да оставам жив. Дори ще ви помогна или поне няма да ви преча. Но разберете, аз съм слуга на Сатаната. Ако той ми заповяда да ви хвана, аз ще ви хвана. Заповяда ли да ви убия — ще ви убия!

— Умре ли Джим и аз ще умра. Убиете ли го, вие ще убиете и мен — спокойно каза Ева. Тя казваше истината. Той го разбра и потрепера.

— Въпреки това, дете мое, аз ще го направя.

Аз знаех, че казва истината и Ева също го знаеше.

— Вие… вие започнахте… вие искахте да кажете за друг път… — започна тя но се спря.

— Не искам от вас, Киркхайм, да ме посвещавате в плановете си — побърза да се намеси докторът. — Само едно, искате ли да го убиете?

Поколебах се, въпросът бе опасен. В края на краищата Консърдайн сам ме бе предупредил, че не мога да му се доверявам напълно. Всъщност, какви са границите на неговата клетва?

— Аха, значи включвате и това — така изтълкува мълчанието ми. — Единствено това не бива да правите. Единственото, което е невъзможно. Може би, смятате, че ако останете насаме с него, ще успеете да го убиете? Киркхайм, казвам ви го ясно, Сатаната никога не остава сам. Винаги има скрита охрана — било в стените, било в скривалища. Те ще ви застрелят преди да дръпнете спусъка. Освен това Сатаната мисли необикновено бързо. Той ще долови мисълта ви, преди тя да започне да се претворява в действие. Той притежава нечовешка жизненост. Дори да успеете да изстреляте един или дори два куршума, те няма да го убият. Но най-важното е, че вие никога няма да достигнете до тази възможност.

Консърдайн явно не знаеше всичко — това бе ясно. Ако се разшири цепнатината в робската зала и през нея се провре дулото на пушка, не бих се обзаложил за живота на Сатаната. Разбира се, при предположението, че той е… в основата си човек.

— Продължавам — той сякаш ми прочете мислите, — да предположим, че го убиете. Спасението ви още не се вижда. Най-добре ще бъде веднага да ви убият. На земята няма такова място, където да си скриете от неговите хора. Защото Сатаната не управлява единствено със страх. О, не съвсем със страх. Както ви казвах, той добре плаща на слугите си. Продължението на службата означава благополучие, разкош, власт, безопасност, въобще голяма част от това, за което другите хора се борят и сражават. Сатаната си има и светла страна освен тъмната. И хората му се разпръснати по земята. Доста от тях заемат такова положение в обществото, за което дори не сънуваме. нали е така, Ева?

— Така е — съгласи се Ева и в очите и се промъкна безпокойство.