До Сатаната — седем крачки!

Докторът говореше спокойно е равномерно, но бе видно, че едва се сдържа. Разбрах това по бързата смяна на израженията на лицето му. И си представих, какво си е помислил. Първоначално, че сме проникнали в стаята на Ева с някакво лошо намерение. После — подозрение спрямо самата Ева.

Трябваше да разсея това подозрение. Ева не трябва да бъде забъркана. Нека заложа на първата карта на Консърдайн. Преди девойката да успее да отвори уста аз заговорих.

— Вие сте така… стремителен, Консърдайн — казах аз и се опитах, не без успех, да бъде със същия равномерен глас като него. — Но вие сте подпомогнат от този пистолет, който е насочен към човек без оръжие. Да си призная, стана ми скучно и реших да се върна към играта на бридж. Но се заблудих във вашата дяволска заешка градина. Натъкнах се на този човек, който ми каза, че работи тук. Помолих го да ме съпроводи до стаята ми. По някаква зла ирония на съдбата той направи най-глупавата грешка и ме доведе тук при мис Демерест. Повярвайте ми, аз така се стремих да си изчезна от тук, както тя да ме изхвърли. Вярвам, че самата мис Демерест ще потвърди думите ми.

Аз се обърнах към нея. Подхвърлил и бях достатъчно правдоподобна версия. Консърдайн не ми обръщаше никакво внимание.

— Ева, аз попитах, какво правят тези хора тук? — повтори той.

Девойката спокойно го гледаше известно време, после се приближи до мен.

— Доктор Консърдайн — каза тя, — мистър Киркхайм лъже като джентълмен, който се опитва да ме спаси. Истината е, че аз го помолих да дойде при мен. А мистър Баркър помолих да го изпрати до стаята му. И двамата не са виновни в нищо, освен това, че от вежливост изпълниха молбата ми. Отговорността е само моя.

На челото на Консърдайн вените се издуха и пистолетът затрепери в ръката му. Лицето му пламна е ледената ярост отстъпи мястото си на горещия гняв. Едва ли бе станал по-малко опасен, но Ева го познаваше по-добре и инстинктът и подсказваше, какво да прави.

— Така значи — почти изхърка Консърдайн. — Искате да ме направите на глупак, а! Не обичам това! Не обичам да ме лъжат. Отдавна ли се познавате?

— Ние никога преди това не сме се виждали — каза Ева.

— А защо тогава сте го повикали?

— Искам да се махна от Сатаната. — спокойно отвърна Ева. — Нещо друго да те интересува?

Той я гледаше с пламнали очи.

— И защо мислите, че той ще ви помогне?

— Защото го обичам! — тихо каза Ева. — И той ме обича!

Докторът ни изгледа с интерес. После гневът му се разсея и очите смекчиха.

— Боже Господи! — възкликна той. — Та вие сте същински младенци!

Ева му подаде ръката си. Той я взе и леко потупа. Огледа ни внимателно, сякаш сме за него нов и удивителен предмет. Включи всички лампи освен онази затъмнената до леглото на Ева, отиде до прозореца и погледна зад завесите. И едва тогава се върна при нас.

— Нека обсъдим това — предложи той. — Простете ми, Баркър, наистина едва не ви удуших. Простете ми Киркхайм, че ви блъснах така силно. Простете ми, че изглежда не съм ви дооценил както трябва. Радвам се, че е така. Ева, не съм мислил да ви шпионирам. Размишлявах за вас. Помислих, че още не сте заспала. И че един разговор, аз мога да съм ви баща, ще ви помогне. Нужно ми бе… нещо да ви кажа. Няколко минути се колебах. Казах си, ще отместя панела и ще погледна дали спите. Когато се реших да постъпя така, проходът се отвори и аз чух вика на Баркър. Това е всичко.

Аз му протегнах ръка. Баркър се усмихна сърдечно и козирува.

— Не е ли най-добре, аз да си вървя, сър? — предложи той.

— Още не — каза Консърдайн. — Киркхайм, отдавна ли познавате Баркър?

— Той ми спаси живота, да, спаси го — намеси се в разговора Хари. — Измъкна ме от истински ад. И понеже си казваме истината, доктор Консърдайн, ще ви кажа, че съм готов да направя същото за него и младата лейди.

Аз накъсо описах запознанството си с Баркър. Докторът одобрително кимна.