До Сатаната — седем крачки!

— Тронът на Сатаната не се крепи само на превитите гърбове на робите — продължи той. — Както навсякъде и винаги има принцове и легиони. Та, аз не вярвам, че ще успеете да го убиете. Дори ако се опитате и не постигнете целта си, ще ви налети страшна смърт. И Ева няма да бъде спасена. Убиете ли го и сам ще загинете. В такъв случай Ева ще се избави от него. Но съгласна ли е тя да си получи свободата на такава цена?

— Не! Не! — възкликна тя и застана пред мен, като разпери ръце. По лицето и се изписа отчаяние.

— Консърдайн — рязко попитах аз, — защо Сатаната крие ръцете си под мантията, когато някой се качва по стълбата?

— Какво? — той ме погледна втренчено. — какво имаш предвид?

— Три пъти го видях да седи на черния трон — поясних аз. — Два пъти с Картрайт и един път с мен. Той натиска лоста и си прибира ръцете под мантията. Какво прави там с тях, Консърдайн?

— Вие искате да кажете, че стъпалата са нещо като мошеничество? Ама че глупост, Киркхайм! — предположението ми изглежда го позабавлява, но аз забелязах, как силните му ръце се стегнаха.

— Нищо особено не искам да кажа — отвърнах аз. — Просто… размишлявам. Вие сигурно не веднъж сте виждали да се изкачват по стъпалата. Но поне веднъж ръцете на Сатаната да са били вън от мантията? Може ли да си спомните такъв случай, Консърдайн?

Той замълча. Представих си, как се опитва да си спомни всички онези, които святкащите отпечатъци мамеха. Лицето му пребледня.

— Не мога да кажа — проговори той накрая. — Не съм обръщал внимание. Но ми се струва, че… не съм видял… — той скочи на крака като пружина. — Глупости! дори и да е така… е, нищо не означава!

Бях стрелял напосоки. Е, не беше съвсем така. Казах една неясна мисъл, едно подозрение, което възникна, докато чаках Баркър.

— Не ли? Ха, та значи, вие смятате, че Сатаната, с неговата любов към детайлите, с пресмятането на всяка възможност, ще даде на случая да го управлява? Досега някой да е спечелвал короната и скиптъра?

— Да — този отговор до известна степен ме смути. — За нещастие на съмнението, което вселихте в душата ми, Киркхайм, печелили са. Аз съм със Сатаната осем години. И през това време три пъти виждах да се изкачват победители.

Това ме разтърси като силен удар право в лицето. За миг млъкнах, но не и Ева.

— И какво стана с тях? — поинтересува се тя.

— Е, — погледна ме с безпокойство той, — един от тях поиска нещо… особено. Той умря след шест месеца.

— Аха — възкликна Ева, — значи той умрял. А другите?

— Една жена загина в самолетна катастрофа между Лондон и Париж. Тя пътуваше към този… когото искаше. Дори Сатаната не можеше да я спаси. Всички бяха изгорели.

— Какво нещастие, нали? — невинно подхвърли Ева. — И двамата са загинали. А какво стана с третият?

— Не знам — почти с гняв отвърна Консърдайн. — Предполагам, че е наред. Той замина за Азия. Искал да получи нещо като малко кралство, където да си прави, каквото си поиска. Сатаната му го даде това кралство.

— Добра равносметка — заразмишлява Ева, — на двама мъртви се пада един изчезнал. Но нима нищо не сте чули за него, доктор Консърдайн? Не можете ми да разберете, какво е станало с него? Може би и той да е умрял, като онези двамата щастливци?

— Както казва Ева, двама не са издържали дълго — намесих се аз, — третият е под подозрение. На мястото на Сатаната, Консърдайн, не би ли ви хрумнало да поддържате надеждата в претендентите, показвайки им от време на време, че могат да спечелят голямата награда? Аз бих го направил. И ще подбера такива, които дълго да не преживеят. Или да бъдат яки и здрави до някакъв нещастен случай. Като например самолета, който споменахте преди малко.

— Да го вземат дяволите! — въздъхна Хари. — каква свиня е той! Никак не е трудно да се осъществи. И го е направил, кълна се!

— Та, какво прави Сатаната с ръцете си, докато са под мантията? — потретих въпроса си.

— И какво е станало с последния печеливш? — допълни шепнешком Ева.

Консърдайн трепереше и на челото му изби пот.

— Чуйте ме, Консърдайн — започнах аз, — вие споменахте, че не обичате да ви правят на глупак. И не обичате да ви мамят. Нека допуснем: Сатаната ви премята грандиозно… Какво следва от това?

Аз видях, че той с труд се сдържа и това ме изплаши. Та аз нямах никакви доказателства. И ако докторът реши, че съзнателно го насочвам към… Но аз не го измамвах. Съмненията ми са напълно основателни. Сатаната си криеше ръцете под мантията. И нещастията с печелившите ни ги каза той, а не ние.

— Баркър — обърна се той към Хари. — Вие сте виждали механизма, който по думите на Сатаната избира светещите следи, нали? Така ли е както той казва?

Дребничкият крадец стисна ръце, погледна ги жално, после обърна очи към мен и накрая се спря на Ева. Два-три пъти преглътна с мъка.

— Отговаряй! — заповяда Консърдайн.