Документът на Матлок

Холдън надмина очакванията на Матлок. На няколко пъти едва не се изсмя на глас, като го гледаше как вади стодоларови банкноти (донесени светкавично в Уебстър от объркания и притеснен Алекс Андерсьн) и ги хвърли небрежно на крупието, без да си прави труда да брои жетоните и все пак по някакъв начин даващ да се разбере, че знае до последния долар сумата, която е пред него. Холдън играеше умно и предпазливо и в един момент дори спечели девет хиляди долара. До края на вечерта успя да намали печалбата си на неколкостотин долара и персоналът на „Уиндзърска долина“ си отдъхна с благодарност и облекчение.

Джеймс Матлок изруга — втора вечер не му вървеше, но прие загубата си от хиляда и двеста долара като нещо неизбежно, както си и беше.

В четири сутринта Матлок и Холдън, обградени от Айело, Бартолоци, Шарп и двама от приближените му, седяха около голяма дъбова маса в ресторанта, издържан в колониален стил. Бяха сами. Един келнер и двама миячи на съдове разчистваха заведението, а игралните зали на третия етаж бяха затворени.

Сухият Айело и ниският дебел Бартолоци един през друг хвалеха клиентелата си. Всеки смяташе, че „може да се окаже полезно“ за другия „да се запознае“ с мистър и мисис Джонсън от Кантон или с някой си доктор Уъдзуърт. Шарп се интересуваше повече от Холдън и как вървят работите в Англия. Разказа няколко забавни истории за посещенията си в лондонски клубове и за непреодолимите си трудности с британската валута в разгара на залагането.

Матлок наблюдаваше Сами Шарп и си мислеше, че е много обаятелен. Не му беше трудно да повярва, че в Уиндзър Шоулс, щата Кънектикът, го смятат за достойна за уважение личност. Неволно го сравняваше с Джейсън Грийнбърг. Но между двамата съществуваше една съществена разлика. Тя се четеше в погледите. Очите на Грийнбърг бяха разбиращи дори в моменти на гняв, а на Шарп бяха студени и пронизващи, в странно противоречие с безгрижното му лице.

Чу как Бартолоци пита Холдън кое е следващото място, което ще посети. Импровизираният отговор на Холдън му предостави възможността, която търсеше. Изчака подходящ момент.

— За съжаление ми е трудно сега да обсъждам маршрута си.

— Мисълта ми беше, че непременно трябва да се отбиете в Ейвън. Имам много приятно заведение, сигурно ще ви хареса.

— Не се и съмнявам. Може би друг път.

— Джони ще ми се обади през следващата седмица — вметна Матлок. — Ще се видим отново. — Посегна към пепелника и угаси цигарата си. — Трябва да бъда в… Карлайл. Да, така се казваше.

В разговора настъпи едва забележима пауза. Шарп, Айело и един от другите двама се спогледаха. Бартолоци обаче като че ли не забеляза нищо особено.

— Където е университетът ли? — попита дребният италианец.

— Точно там — отвърна Матлок. — Вероятно ще отседна в клуба „Кармаунт“ или във „Ветроходство и ски“. Сигурно знаете къде са.

— Как да не знаем — тихо се засмя Айело.

— И каква работа имате в Карлайл? — попита неизвестният мъж (никой не си беше направил труда да го представи) и смукна дълбоко от пурата си.

— Това си е моя работа — усмихна се Матлок.

— Само питам. Не се засягайте.

— Не се засягам… Охо, вече е почти четири и половина. Прекалено сте гостоприемни, приятели.

Той избута стола си назад и се приготви да стане. Мъжът с пурата обаче имаше още един въпрос. — Вашият приятел ще дойде ли с вас в Карлайл? Холдън предвидливо се намеси:

— Съжалявам, но ние не обсъждаме намеренията си. Аз съм само гост на вашите приятни брегове и съм изпълнен с туристически планове… Време е да тръгваме.

Двамата станаха от масата. Изправи се и Шарп. Преди другите да успеят да се обадят, той каза:

— Ще ги изпратя до колата и ще им покажа пътя. А вие ме почакайте — ще, уредим някои сметки. Аз ти дължа пари, Роко. Франк пък дължи на мен. Може би ще изляза на нула.

Човекът с пурата, чието име очевидно беше Франк, се засмя. Айело за миг доби объркан вид, но тутакси осъзна какво иска да каже Шарп — да го изчакат тук.

Матлок не беше сигурен дали се е справил добре с положение.

Искаше само да спомене Карлайл с надеждата някой да му предложи да се обади в „Кармаунт“ и във „Ветроходство и ски“ и да го препоръча като добър клиент. Отказът на Холдън да обсъжда маршрута си беше предотвратил това и Матлок се изплаши да не би онези да са решили, че двамата с Холдън са достатъчно високопоставени и че по-нататъшни запознанства не са им нужни. Освен това си даваше сметка, че колкото повече напредва, толкова повече разчита на убеждението на мъртвия Лоринг, че никой от поканените на конференцията в Карлайл няма да обсъжда делегатите. По всяка вероятност значението на Омерта беше толкова могъщо, че мълчанието ставаше непробиваемо. И все пак Шарп току-що нареди на мъжете около масата да останат по местата си.

Имаше усещането, че е отишъл твърде далече за малкия си опит. Може би беше време да се обади на Грийнбърг, въпреки че искаше да изчака, докато събере повече конкретни факти. Ако се свържеше с Грийнбърг сега, агентът можеше да го принуди да излезе от играта, а не му се искаше.