Документът на Матлок

— Слушайте — каза Майкъл Блакстоун, наведен над бюрото си и втренчен в Матлок. — Задаваме колкото може по-малко въпроси, но дори за секунда не бива да допускате, че предоставяме на клиентите си пълна свобода за действие!

— Може би предпочитате обратното.

— Тогава си вземете парите и идете другаде. Ще минем и без вас!

— Стига толкова! Наети сте да охранявате едно момиче и нищо повече! За това ви плащам по триста долара на ден! Всичко останало е без значение, а предполагам, че плащам и за него.

— Няма да искаме допълнително възнаграждение. Не знам за какво говорите. — Внезапно Блакстоун се облакъти на бюрото, наведе се напред и прошепна дрезгаво. — За Бога, Матлок! Двама души! Двама души от онзи проклет списък са убити тази нощ! Ако сте луд, не искам да имам нищо общо с вас! Не сме се договаряли така! И хич не ме и интересува кой е баща ви и колко пари имате!

— Сега аз не разбирам за какво говорите. Научих за тази история от вестниците. Нощта прекарах в един мотел във Феърфийлд. Пристигнах там в два през нощта, а според вестниците онези са били убити около пет часа сутринта.

Блакстоун се отблъсна от бюрото и стана. Погледна недоверчиво Матлок.

— Можете ли да го докажете?

— Искате ли наименованието и телефона на мотела? Дайте ми телефонния указател да го намеря.

— Не!… Не. Не искам нищо да знам. Бяхте ли наистина във Феърфийлд?

— Дайте ми указателя.

— Добре, добре, няма значение. Мисля, че лъжете, но сте си осигурили алиби. Както сам казахте, ние сме наети само да охраняваме момичето.

— Има ли нещо ново в неделя следобед? Всичко наред ли е в болницата?

— Да… Да. — Блакстоун изглеждаше погълнат от някакви свои мисли. — Получих вашия телелектроник. Работи. Струва още двайсет долара дневно.

— Разбирам. Добра цена.

— Никога не сме твърдели, че вземаме евтино.

— Едва ли бихте сполучили да убедите някого в това.

— Не го и правим. — Блакстоун остана прав, натисна едно копче и каза — Моля ви, донесете телелектроника на мистър Матлок.

След няколко секунди в кабинета влезе привлекателно момиче, което носеше метално съоръжение не по-голямо от цигарена кутия. Постави го върху бюрото на Блакстоун и бързо излезе.

— Ето — каза Блакстоун. — Кодът ви е „Клиент три нула“, което значи — районът на Карлайл, екип от трима души. Телефонният номер, който ще набирате, е пет-пет-пет-шест-осем-шест-осем. Имаме резервен списък с номера, които са лесни за запомняне. Телелектроникът ще сигнализира с кратко бибипкане. Изключвате го, като натискате това копче. Щом чуете сигнала, набирате номера. Записващото устройство, включено към този телефон, ще ви предаде съобщението на екипа. Ще ви дадем и друг номер за директна връзка. Ясно ли е? Всъщност е много просто.

— Да — рече Матлок и взе металната кутийка. — Само едно не разбирам — защо вашите хора не се обаждат тук, а след това вие да се свързвате с мене? Като се изключи печалбата, няма ли да е по-просто?

— Не. Възможностите за грешка са твърде много. Имаме голяма клиентела. Искаме тя да е в пряка връзка с хората, за чиито услуги плаща.

— Разбирам.

— Освен това не желаем да се бъркаме в личния живот на клиентите си. Не смятаме, че ще бъде правилно информацията да се предава през трета или четвърта ръка. Между другото можете да се свържете с екипа по същия начин, както и те с вас. Всеки от тях има свой апарат. Достатъчно е да наберете номера и да продиктувате онова, което имате да им съобщите.

— Похвално.

— Професионално. — И Блакстоун за пръв път, откак Матлок влезе в кабинета, седна на стола си и се облегна. — Сега ще ви кажа нещо и ако го приемете като заплаха, няма да се засегна. А ако пожелаете да се откажете от услугите ни, няма да възразим… Знаем, че от Министерството на правосъдието усилено ви издирват. Все пак срещу вас няма предявени обвинения, няма и заповед за арестуване. Имате известни права, за които федералните служители често забравят в старанието си, и това е една от причините, поради които съществува нашата агенция. Въпреки това държим да знаете, че ако юридическото ви положение се промени, ако срещу вас се предявят обвинение или се издаде заповед за арестуване, услугите ни ще бъдат незабавно прекратени и ние без колебание ще помогнем на властите да ви издирят. Сведенията, с които разполагаме, ще предоставим на адвокатите ви — те са поверителни, но не и местонахождението ви. Ясно ли е?

— Да. Това е напълно честно и почтено.

— Повече от честно и почтено. Затова смятам да ви поискам аванс за десет дни, като неизразходваните суми ще ви бъдат върнати… В случай че положението се промени и федералните служители предявят заповед за арестуването ви, ще получите следното съобщение по записващото устройство на телефона. Само тези думи.

Блакстоун млъкна, за да засили впечатлението.

— Какви са те?

— „Клиент три нула“ анулиран.