Документът на Матлок

В мига, в който докосна земята, нададе силен вик на болка и посегна към крака си.

— Кракът ми! Счупих си крака!

Изви се и се претърколи по мократа земя, като се гърчеше от болка.

— Млъквай! Дай ми документа! Веднага!

— Господи! Какви ги говориш? Счупих се крака!

— Пада ти се! Дай документа!

Матлок лежеше на земята и въртеше глава. Вратът му се бе опънал от болка. Заговори между кратки изпъшквания:

— Връзките са тук. Развържи ги.

Разкопча ризата си. Отдолу се подаде брезентов пояс.

— Развържи ги сам! Побързай!

се пак приближи малко. Не беше сигурен. Още малко. В момента лъчът бе точно над главата на Матлок. После се премести върху гърдите му и Матлок видя голямото дуло на черния пистолет.

Това беше секундата, мигът, на който разчиташе. Светкавично посегна с дясната си ръка към оръжието, като едновременно с цяло тяло се метна върху краката на човека с мушамата. Сграбчи дулото на пистолета и с все сила го насочи надолу. Проехтяха два изстрела, откатът почти откъсна ръката на Матлок, но звукът бе отчасти заглушен от мократа земя и плющенето на дъжда.

Човекът беше сега под него, обърнат настрани, блъскаше по-тежкия Матлок с крака и със свободната си ръка. Матлок се хвърли върху затисната му ръка и впи зъби в китката над пистолета. Забиваше зъби в плътта, докато почувствува, че блика кръв, която се смеси със студения дъжд.

Човекът зави от болка и изпусна оръжието. Матлок го сграбчи и го удари няколко пъти през лицето. Мощният фенер се търкаляше във високата трева, лъчът беше насочен безсмислено нагоре към мокрите листа.

Матлок клекна над обърканото окървавено лице на доскорошния си палач. Задъхваше се, гадеше му се от вкуса на чужда кръв в устата. Плю няколко пъти, за да се освободи от него.

— А сега — хвана той човека за яката и рязко вдигна главата му, — ще ми кажеш ли какво става! Това беше капан, нали?

— Документът! Трябва да взема документа! — гласът едва се чуваше.

— Значи това беше капан, така ли? Цялата седмица сте ме водили за носа, за да ме вкарате в него!

— Да… Да. Документът.

— Този документ е много важен за вас, нали? — Те ще те убият… ще те убият, за да го вземат! Нямаш никакъв шанс… Никакъв шанс…

— Кои са те?

— Не знам… не знам!

— Кой е Нимрод?

— Не знам… Омерта!… Омерта!

Човекът отвори очи и в неясния отблясък на падналия фенер Матлок видя, че нещо се е случило с жертвата му. Някаква мисъл, някаква идея обсебваше измъченото му въображение. Гледката беше мъчителна. Той твърде много приличаше на обзетия от паника Лукас Херън, на ужасения Алън Пейс.

— Ставай! Ще ти помогна да слезеш до долу…

Не можа да продължи. Със сетни сили, воден от дълбините на загубеното си самообладание, човекът с окървавеното лице се метна напред в последен отчаян опит да изтръгне оръжието от дясната ръка на Матлок. Матлок отскочи назад и инстинктивно стреля. Във всички посочи шурна кръв.

Матлок бавно се изправи. Пушекът от пистолета още се носеше над мъртвия, дъждът го отмиваше към земята.

Посегна към фенерчето в тревата, но щом се наведе, започна да повръща.

Двайсет и осма глава

Десет минути по-късно наблюдаваше паркинга, изкачен на голям клен на петдесетина метра от пътеката. Младите листа отчасти го пазеха от проливния дъжд, но дрехите му бяха мръсни, целите в кал и кръв. Комбито се белееше в предната част на паркинга, близо до каменната входна врата на „Ветроходство и ски“. Не беше оживено, автомобили не влизаха в паркинга, а шофьорите на вече влезлите предпочитаха да изчакат да свърши потопът, преди да тръгнат на път. Пазачът, на когото беше дал десет долара, разговаряше под издадения навес пред входа на ресторанта с униформен портиер. На Матлок му се искаше да се втурне към комбито и да потегли колкото може по-бързо, но знаеше, че видът на дрехите му ще озадачи двамата мъже и ще ги накара да се позамислят какво ли се е случило на склона на източното дефиле. Не му оставаше нищо друго освен да чака, да чака, докато някой не отклони вниманието им или и двамата не влязат вътре.

Чакането го дразнеше. Дразнеше и плашеше. При будката с машините не забеляза никого, нито чу отвътре някакъв звук, но човекът на Нимрод вероятно имаше партньор, който дебнеше също като Матлок. Ако откриеха трупа, щяха да го спрат, да го убият, ако не за отмъщение, то заради корсиканския документ.

Вече нямаше избор. Изчерпа резервите си, възможностите си. Беше играчка в ръцете на Нимрод по същия начин, както и в ръцете на хората от Министерството на правосъдието. Щеше да се обади на Джейсън Грийнбърг и да изпълни всичките му нареждания.

В известен смисъл беше доволен, че се слага край на участието му. Все още не се смяташе свободен от задълженията си, но нямаше какво повече да направи. Беше се провалил.

Вратата на ресторанта се отвори и една сервитьорка махна на униформения портиер. Двамата с пазача на паркинга се качиха по стъпалата и се заприказваха с момичето.

Матлок скочи от клена и се втурна към колите. Докато се движеше между тях, не откъсваше поглед от вратата на ресторанта.

Сервитьорката даде на портиера голям термос с кафе. Тримата пушеха и се смееха.