Документът на Матлок

Заобиколи комбито и клекна пред него. Промъкна се до прозореца на вратата и с облекчение видя, че ключовете висят на мястото си. Пое дълбоко дъх, отвори вратата колкото можеше по-безшумно и се промъкна вътре. Не я затръшна, а я придърпа тихо, за да изгаси лампата в купето. Двамата мъже и сервитьорката все още бъбреха и се смееха, без да забелязват нищо.

Настани се на седалката, запали мотора, включи на заден ход и с рев се понесе назад към входа. Профуча между каменните стълбове и се отправи надолу по широкия път към шосето.

Зад него, под навеса, на стъпалата на главния вход тримата се стреснаха. След това стреснатостта им премина в недоумение и дори в любопитство. Защото от дъното на паркинга чуха дълбокия рев на втори, по-мощен двигател. Блеснаха силни фарове, размазани от сипещия се дъжд, и дълга черна лимузина се понесе напред.

Когато зловещата на вид кола зави към каменните стълбове, колелата й изскърцаха. Огромният автомобил набра скорост и полетя след комбито.

Шосето не е оживено, но все пак по-добре е да се върна в Карлайл по второстепенните пътища, реши Матлок. Щеше да отиде право у Кресъл въпреки истеричния характер на Сам. Заедно щяха да позвънят на Грийнбърг. Матлок току-що беше убил жестоко друго човешко същество и независимо дали действията му бяха оправдани, шоковото състояние не го напускаше. Разбра, че то ще се запази до края на живота му. А и не беше сигурен, че Кресъл е човекът, с когото трябва да се види.

Но нямаше с кого друг. Можеше, разбира се, да се върне в апартамента си и да дочака там някой федерален агент. Но, от друга страна, не бе изключено да се появи пратеник на Нимрод.

Следваше серия от остри завои. Спомни си, че те предшествуват дълъг прав участък, минаващ през обработваема земя — там можеше да спечели време. Главното шосе беше по-право, но второстепенните пътища бяха по-къси, ако нямаше движение. Докато вземаше последния завой, усети, че стиска кормилото, та чак китките го болят. Проявяваше се мускулната защита на тялото, която контролираше треперещите му крайници и стабилизираше колата с чиста неустремна сила.

Появи се първият прав участък. Дъждът беше понамалял. Натисна до краен предел педала на газта и почувствува как комбито се откъсна напред.

Погледна два-три пъти в огледалото — дали няма полицейски коли. Отзад приближаваха фарове. Хвърли поглед на скоростомера. Показваше сто и трийсет километра в час, но въпреки това фаровете, отразени в огледалото, го настигаха.

Инстинктът на преследвания изплува бързо на повърхността — разбра, че автомобилът зад него не е полицейски патрул. Нямаше сирени, които да разкъсат мократа тишина, не светкаха „буркани“.

Натисна педала на газта до степен, надхвърляща възможностите на двигателя. Стрелката показа сто и четирийсет километра в час — комбито не бе способно на по-голяма скорост.

Фаровете вече бяха точно зад него. Неизвестният преследвач беше на метри, на сантиметри от задната му броня. Внезапно фаровете се понесоха наляво и колата се изравни с комбито.

Беше същата черна лимузина, която видя след убийството на Лоринг! Същият огромен автомобил, изфучал от тъмната алея минути след кръвопролитието в Уиндзър Шоулс! Матлок се стараеше да задържи поне част от вниманието си върху пътя, като същевременно следеше шофьора, който беше сам в колата и го изтикваше към десния край на пътя. Комбито вибрираше от огромната скорост, той все по-трудно задържаше кормилото.

Тогава видя дулото на пистолет, насочен към него през прозореца на прилепения автомобил. Видя отчаян поглед в неспокойни очи зад протегнатата ръка, търсеща точката на прицела.

Чу изстрелите, по лицето му и по предната седалка се посипа стъкло. Натисна спирачката и завъртя кормилото надясно, прескочи бордюра, насочи се неудържимо към телена ограда, мина през нея в осеяно с камъни поле. Комбито профуча през двайсетина метра трева и се удари в купчина камъни, обозначаващи границата на частен имот. Фаровете се строшиха и угаснаха, решетката се смачка. Той отхвръкна към таблото и само вдигнатите ръце предпазиха главата му от удар в предното стъкло.

Беше обаче в съзнание и инстинктът на преследвания не го напускаше.

Чу отварянето и затварянето на врата и разбра, че убиецът е тръгнал през полето към жертвата си. Към корсиканския документ. Почувствува, че по челото му се стича кръв, не знаеше дали е одраскан от куршум, или порязан от разбитото стъкло, но се зарадва на кръвта. Сега имаше нужда от нея, имаше нужда от кръв по челото си. Остана сгърчен върху кормилото, неподвижен и притихнал.

А под сакото си стискаше грозния пистолет, отнет от мъртвеца с мушамата на склона на източното дефиле. Дулото му сочеше към вратата.

Чу приглушени стъпки по меката земя близо до комбито. Буквално усети, както усещат слепите, лицето, което надникна през разбитото стъкло. Чу щракването на дръжката и скърцането на вратата.

Една ръка го сграбчи за рамото. Матлок стреля.