Документът на Матлок

18 април 1911. Колко странен е светът. За да оцелее, да съществува и да диша, човек върши толкова неща, които ненавижда. Резултатът е страшен… оправданията и обясненията още по-страшни… Носле изведнъж се случва нещо, което премахва или поне отлага нуждата от преценка… Болките се изместиха от врата и гръбнака и слязоха по-ниско. Очаквах го. Както винаги, отидох при лекаря на Нимрод. Отслабнал съм, рефлексите ми са съвсем зле. Той е разтревожен и утре постъпвам в частна клиника в Саутбъри. Каза, че е за изследвания… Знам, че ще се грижат добре за мен. Предстоят ми още пътувания, много важни — така твърди Нимрод. Ще пътувам през цялото лято, така ми каза… Ако не съм аз, ще е някой друг. Болките са страшни.

22 май 1911. Старият, уморен воин се прибра у дома. „Гнездото на Херън“ е моето спасение! Вече съм без един бъбрек. Лекарят каза, че за другия още нищо не се знае. Но аз знам. Умирам. 0, Господи, как се радвам! Няма да има пътувания, нито заплахи. Нимрод не може нищо да ми стори… Но ще направят всичко, за да продължат живота ми. Докато могат. Друг изход нямат… Намекнах на лекаря, че от години си водя записки. Зяпна ме онемял. Не съм виждал толкова изплашен човек…

23 май 1911. Лейтона-Нимрод се отби при мен тази сутрин. Преди да продума, му казах, че умирам и си го знам. Нищо вече не е от значение за мен, животът ми няма да прекъсне, защото аз съм го решил. Казах му дори, че съм готов и само изпитвам облекчение — опитвал съм вече да се самоубия, но безуспешно. Попита ме „какво съм казал на лекаря“. Не можа да произнесе думите! Страхът му изпълваше гостната като гъста мъгла… Мисля, че отговорих спокойно, с голямо достойнство. Казах му, че всичките записки ще му бъдат предадени, ако облекчат последните ми дни или месеци. Беше бесен, но знаеше, че е безпомощен. Какво може да стори на един болен старец, който знае, че умира? Какви доводи да използува?

14 август 1911. Нимрод е мъртъв! Лейтона умря от сърдечен удар! Преди мен, каква ирония на съдбата!… Но работата продължава постарому. Все така всяка седмица ми носят пратките и всяка седмица изплашените приносители ми задават въпроси: „Къде са? Къде са записките?“ Почти ме заплашват, но им напомням, че Нимрод е получил честната дума на един умиращ стар човек. Защо да я наруша?… И те живеят със страха си… Скоро ще изберат нов Нимрод… Казах им, че не искам да знам кой ще бъде и това е самата истина!