Документът на Матлок

20 септември 1971. В Карлайл започва новата учебна година. Последната ми година, знам това, знам и какви задължения мога да поема… Смъртта на Нимрод ми вдъхна смелост. Или може би е от знанието, че умирам? Бог ми е свидетел, че не съм в състояние да поправя грешките, но мога да опитам!… Търся страдащи хора и им предлагам помощ, която се изразява само в думи или съвети, но съзнанието, че съм бил там, носи облекчение. Тези, с които разговарям, винаги остават потресени! Представете си! „Великия стар орел“! Болките и парализата са почти непоносими. Може би няма да дочакам…

23 декември 1911. Ама дни останаха до последната ми Коледа. Много хора ме поканиха у тях, но им казах, че заминавам за Ню Йорк. Разбира се, никъде не заминавам. Ще прекарам празниците тук, в „гнездото“… Тревожно известие. Преносителите ми казаха, че новият Нимрод е най-суровият и най-силният от всички досегашни. Твърдят, че е безпощаден. Заповедите за ликвидация издавал със същата лекота, с която предшествениците му са давали най-обикновени разпореждания. Дали не ми го казват, за да ме уплашат? Нищо не е в състояние да ме уплаши!

8 февруари 1912. Лекарят ми каза, че ще ми предпише по-силни „лекарства“, но ме предупреди да не прекалявам. И той ми говори за новия Нимрод, разтревожен е, намекна, че онзи е луд. Казах му, че не искам нищо да знам. Вече съм вън от играта.

26 февруари 1912. Не мога да повярвам! Нимрод е чудовище! Трябва да е ненормален. Наредил всички, работили тук над три години, да бъдат изпратени вън от страната, а ако откажат, да бъдат убити! Лекарят заминава другата седмица… А има жена, семейство, установена практика. Вдовицата на Лейтона загина при „автомобилна катастрофа“! Един от приносителите ми — Полидзи, е застрелян в Ню Хейвън. Друг един — Капалбо, взел свръхдоза и казват, че са му я инжектирали!

5 април. 1912. Послание от Нимрод за мен: „Изпрати по приносителя всякакви и всички записки или ще ти прекратя доставките.“ Къщата ми ще се наблюдава денонощно. Ще ме следят навсякъде. Няма да ми позволят да получавам лекарски грижи. Комбинираният ефект от болките на рака и спирането на наркотиците е нещо, което не смея да си представя. Но Нимрод не знае, че преди да замине, лекарят ми остави за няколко месеца… Откровено не вярваше, че ще изкарам и тях… За първи път през моя ужасен, страшен живот ще действувам от позиция на силата.