Дом на пръст и кръв

— Краят ще дойде със смъртта ти. Със смъртта на всеки, когото обичаме. — Исая посочи екрана зад себе си, обезобразеното тяло на Джъстиниън и обляната в кръв стъкленица на Виктория. — Това кара ли те да се чувстваш на правилен път, Хънт? Струваше ли си?

Тъкмо си лягаше, когато получи съобщение от Джъстиниън, че сделката ще се състои същата вечер, и веднага осъзна, че не си струва. Дори при наличието на противосредството от медвещицата. Не и след последните седмици с Брайс. И след случилото се на дивана. Въпреки това Хънт отговори с истината, която още важеше с пълна сила:

— Нищо не се е променило от битката при връх Хермон, Исая. Не и към добро.

— Откога тримата планирате тази глупост?

— Откакто убих онези наркобарони. Откакто ми казаха за синта и какво можел да прави. И каква сила давал на Даника Фендир, когато го приемала в нормални дози. Решихме, че е време да сложим край на шибаните сделки с Мика. На играта му смърт за смърт. Решихме да убиваме само когото ние изберем.

Знаеха, че има само едно място, откъдето могат да си набавят синт. Преди няколко дни Хънт посети Змийската кралица в бърлогата й с всевъзможни отрови и й каза какво иска. Вик щеше да осигури заплащането, защото от векове събираше заплатите си.

Не му беше хрумнало, че змията е в малкия джоб на архангела. Или си търси начин да влезе там.

Исая поклати глава.

— И си мислеше, че ти… ти и Вик, и Джъстиниън, и другите идиоти, които биха ви последвали, ще вземете синта и какво? Ще убиете Мика? Сандриел? Всички архангели?

— Такъв беше планът.

И възнамеряваха да го изпълнят на Върховната среща. След това щяха да се върнат в Пангера. Във Вечния град. И да довършат започнатото преди толкова много време.

— Ами ако не успеехте да овладеете синта? Ако вземехте твърде големи дози и се разкъсахте един друг на парчета?

— Опитвах се да ни осигуря противосредство. — Хънт сви рамене. — Но вече направих пълни самопризнания, така че ми спести разпита.

Исая удари решетките. През коридора профуча вятър.

— Не можа просто да се примириш, да служиш вярно, да се докажеш достоен й.

— Опитах да спра всичко, дявол да го вземе. Качих се на онзи кораб, защото осъзнах, че. — Той поклати глава. — Вече няма значение. Но все пак опитах. Видях на онзи запис какво може да причини синтът, и се уверих, че дори при наличието на противосредство е твърде опасен. Джъстиниън и Вик обаче не искаха да се откажат. Когато Вик даде златото на Змийската кралица, вече бях решил да не участвам.

Исая поклати отвратено глава.

Хънт изсъска:

— Ти може и да си приел юздите, но аз никога няма да ги приема.

— Не ги приемам — изсъска й Исая. — Но имам причина да се трудя за свободата си, Хънт. — Очите му просветнаха. — Мислех, че и ти имаш.

Коремът му се сви.

— Брайс няма нищо общо с това.

— Напротив. Разби й проклетото сърце пред всички. Съвсем очевидно беше, че дори не е подозирала.

Хънт изтръпна и гърдите му се стегнаха болезнено.

— Мика няма да погне нея, за да…

— Не. За твое щастие, не. Няма да я разпъне на кръст, за да те накаже. Но не си въобразявай наивно, че тази мисъл не му е минала през главата.

Хънт не сдържа трепета си на облекчение.

Исая продължи:

— Мика знае, че си опитал да спреш сделката. Видя съобщенията между двама ви с Джъстиниън. Затова те са в атриума, а ти си тук.

— Какво ще прави с мен?

— Още не е решил. — Изражението му поомекна. — Дойдох да се сбогуваме. В случай че не ни се отдаде друг шанс.

Хънт кимна. Беше се примирил със съдбата си. Щеше да плати за неуспешния си опит. Отново.

Предпочиташе такъв край, отколкото бавната смърт на душата му, докато отнемаше живот след живот за Мика.

— Предай й, че съжалявам — пророни Хънт. — Моля те.

Въпреки мъките на Вик и Джъстиниън, въпреки жестокия завършек, който очакваше него самия, нейното състояние го терзаеше най-много. Сълзите, причинени от него.

Беше й обещал бъдеще, а вместо това й донесе болка, отчаяние и тъга. Никога не се беше мразил повече.

Исая вдигна пръсти към решетките, сякаш искаше да се пресегне към ръката на Хънт, но после ги спусна до тялото си.

— Добре.

— Минаха три дни — отбеляза Лехаба. — А губернаторът още не е обявил какво смята да прави с Ати.

Брайс вдигна поглед от книгата, която четеше в библиотеката.

— Изключи телевизора.

Лехаба не я послуша, вперила пламтящо лице в таблета — в новинарския запис от фоайето на Комициума и вече гниещия труп на разпнатия легионер от триариите, изцапаната със засъхнала кръв стъкленица под него. Въпреки множеството спекулации от страна на телевизионните говорители и аналитиците Мика още не беше пуснал официално изявление относно причината двама от най-добрите му воини да бъдат така брутално екзекутирани. „Неуспешен преврат“, тръбяха навсякъде. Но никой не споменаваше Хънт. Дали още е жив.

— Жив е — прошепна Лехаба. — Сигурна съм. Усещам го.

Брайс проследи с показалец един ред от книгата си. Вече за десети път се опитваше да го прочете през двайсетте минути, откакто куриерът донесе флаконче с противосредството от медвещицата, извлякла отровата на кристалоса от крака й.