Дом на пръст и кръв

Никой не говореше така на архангел, камо ли някакво момиче почти без сила. Това беше достатъчно на Хънт да забрави за посещението на Сандриел и да се съсредоточи върху разговора.

Мика продължи:

— Да не забравяме и че вие сте познавали както Даника, така и Максимус Терциан. И сте били в „Белият гарван“ и двете вечери на убийствата. Това сходство представлява известен… интерес за разследването.

Джесиба изпъна гръб.

— Искаш да кажеш, че Брайс е заподозряна?

— Още не — отвърна студено Мика. — Но всичко е възможно.

Куинлан сви ръце в юмруци и кокалчетата на пръстите й побеляха, докато видимо се въздържаше да не наплюе архангела. Вместо това реши да смени темата.

— А защо не разследвате другите членове на глутницата „Дяволи"? Не е ли възможно някой от тях да е бил мишената?

— Проучихме ги и не излезе нищо. Даника остава в центъра на случая.

— И сериозно ли смятате, че аз мога да открия нещо, при положение че Помощната гвардия и 33-ти не са успели? Защо астерите не изпратят някого като Кошутата?

Въпросът й отекна в стаята. Само глупачка би си пожелала такова нещо. Джесиба хвърли предупредителен поглед на асистентката си.

Мика, сякаш не беше чул прозвището на Лидия Кервус, най-прочутата преследвачка — и разбивачка — на бунтовнически шпиони в Републиката, отвърна:

— Както вече казах, не искам да се разчува за тези събития отвъд стените на града ми.

Хънт долови неизреченото от Мика: въпреки че беше от триариите на Сандриел, метаморфката сърна, позната като Кошутата, се отчиташе директно пред астерите и беше любовница на Полукс.

Чука и Кошутата — разрушителят на бойни полета и унищожителката на враговете на Републиката. Хънт беше срещал Кошутата няколко пъти в крепостта на Сандриел и винаги си беше тръгвал обезпокоен от загадъчните й златисти очи. Лидия беше толкова красива, колкото и безпощадна в гоненията си срещу бунтовнически шпиони. Идеалната жена за Полукс. Единствената друга, подходяща за тип като него, беше Харпията, но Хънт гледаше да не се замисля за втората в командването сред триариите на Сандриел.

Затова потуши надигащия се в него ужас.

— Според криминалната статистика Даника вероятно е познавала убиеца си — продължи Мика с поредното твърдение, предвидено да опари Куинлан. — И въпреки че сигурно не ви е споделяла всичко, вие познавате Даника Фендир по-добре от всеки друг. Затова вярвам, че само вие можете да ни осигурите такъв ъгъл на разследването.

Джесиба се приведе към екрана в лъскавата си хотелска стая. Всяко нейно движение излъчваше елегантност и сдържана сила.

— Добре, губернаторе. Да кажем, че ти позволя да вербуваш Брайс за случая. Как ще ми се отплатиш?

Хънт беше виждал острата, смразяваща усмивка, която проряза лицето на Мика, само преди архангелът да взриви някого на малки парчета.

— Независимо от службата ти за Подземния крал и протекциите, с които смяташ, че се ползваш заради нея, ти си гражданин на Републиката.

И си длъжна да ми се подчиняваш, не добави на глас той.

Джесиба отвърна просто:

— Предполагам, че си добре запознат с местните закони, губернаторе. Параграф петдесет и седем: ако правителствен представител изисква услугите на външен изпълнител, на втория се полага възнаграждение от…

— Хубаво. Изпрати ми фактура.

Мика размърда леко криле — единствения белег на изтичащото му търпение. Въпреки това се обърна учудващо вежливо към Куинлан:

— Вариантите ми свършиха, а скоро ще ми свърши и времето. Ако някой изобщо е способен да проследи стъпките на Даника в последните й дни и да открие убиеца й, това сте вие. Вие сте единствената връзка между жертвите. — Тя го гледаше смаяно. — Освен това позицията ви в галерията ви осигурява личен досег с лица, които не биха проговорили пред 33-ти и Помощната гвардия. Исая Тибериан ще ми докладва за евентуалните ви открития по случая и ще ръководи старателно разследването. — Кафявите му очи претеглиха Хънт, сякаш отчитаха всеки напрегнат мускул в тялото му, паниката, вляла се във вените му с новината за скорошното пристигане на Сандриел. — Хънт Аталар има сериозен опит в лова на демони. Назначавам го за ваш телохранител за периода, в който ще издирвате престъпника.

Брайс присви очи, но Хънт не посмя да каже и дума. Да издаде дори с мигване недоволството си — и облекчението.

Поне така имаше оправдание да не присъства в Комициума, докато Сандриел и Полукс се подвизаваха там. Но да се превърне в бавачка, да прекъсне работата по изплащането на дълга си…

— Добре — съгласи се Джесиба, после плъзна поглед към асистентката си. — Брайс?

Кехлибарените очи на Брайс горяха с леден пламък. Тя процеди тихо:

— Ще ги намеря. — Очите й срещнаха тези на архангела. — А после искам да ги изтриете от лицето на шибаната планета.

Да, Куинлан беше куражлийка. Вярно, струваше му се безразсъдна и прибързана, но поне й стискаше. Само дето с тази комбинация не се очертаваше да доживее до Скока си.

Мика се усмихна.

— Наказанието на убиеца зависи от съдебната ни система.