Дом на пръст и кръв

— Десет мисии? — съумя да попита Хънт.

Струваше му се невероятно. Мика не беше длъжен да му предлага каквото и да било. Заповедта му беше достатъчна Хънт да се подчини.

— Десет мисии — потвърди архангелът, все едно не беше преобърнал целия му живот.

Можеше да има уловка. Мика можеше да проточи тези десет мисии десетилетия наред, но…

В името на горящия Солас!

Архангелът добави:

— Не казвай на никого, Аталар.

Фактът, че не си направи труда да предупреди и Исая, говореше достатъчно за доверието му към командира.

Хънт отвърна с възможно най-спокойния си тон:

— Дадено.

Но в следващия миг погледът на Мика стана огнен. Той обходи с него Хънт от глава до пети. Накрая го насочи към галерията под краката им. И асистентката в нея.

— Дръж си оная работа в гащите — изръмжа той — и ръцете на разстояние. В противен случай може да се окажеш лишен и от двете за дълго време.

Щяха да му пораснат нови, разбира се. Всеки безсмъртен, изпълнил Скока, можеше да възстанови почти всички части на тялото си, освен ако не го обезглавяха или не пострадаше толкова тежко, че да умре преждевременно от кръвозагуба, но… възстановителният процес щеше да е болезнен. Бавен. Пък и да остане без мъжеството си, макар и за няколко месеца, далеч не му звучеше примамливо.

Заигравките с асистентка — наполовина човек, изобщо нямаше да са му приоритет, когато свободата беше на десет мисии разстояние от него.

Исая кимна и за двама им.

— Ще се държим професионално.

Мика се завъртя, преценявайки бриза откъм реката с потрепващи бели криле, и каза на Исая:

— Чакам те в кабинета ми до час.

Исая се поклони дълбоко на архангела — пангерски жест, от който Хънт настръхваше. И той самият беше принуден да го изпълнява, иначе рискуваше да оскубят крилете му, да ги обгорят или да ги натрошат. Първите десетилетия след Разгрома не бяха приятни.

Крилете, закачени на стената в тронната зала на астерите, бяха доказателство за това.

Но Исая от самото начало знаеше как да играе играта, и понасяше стоически протоколите и йерархиите. Затова успя да се издигне до ранга командир. Никой нямаше да се учуди, ако Мика предложеше да премахнат ореола му на следващия Губернаторски съвет с астерите след зимното слънцестоене.

От него поне не се изискваха убийства, клане и изтезания.

Без дори да ги погледне, Мика се изстреля в небето. След броени секунди вече беше малко бяло петънце сред синьото море.

Исая въздъхна, загледан смръщено в петте кули на Комициума, короната от стъкло и стомана в сърцето на Централния бизнес район.

— Според теб има ли уловка? — попита Хънт приятеля си.

— Той не си пада по коварните номерца. — Като Сандриел и повечето други архангели. — Държи на думата си. И трябва да е отчаян, за да ти предложи такава мотивация.

— Той ме притежава. Неговата дума е заповед за мен.

— Може би заради предстоящото идване на Сандриел иска да си му още по… предан.

— Да повторим: аз съм негов роб.

— Тогава не знам, мамка му. Може просто да е бил благоразположен. — Исая поклати глава. — Не бъди скептичен към жребия, който Урд ти е отредил.

Хънт въздъхна.

— Знам.

Най-вероятно истината беше комбинация от всички тези неща.

Исая вирна вежда.

— Мислиш ли, че можеш да намериш убиеца?

— Нямам друг избор.

Не и при новия залог. Той вкуси сухия вятър, заслушан отнесено в свистящата му песен сред свещените кипариси, обточващи улицата долу — хиляди от тях бяха засадени из града в чест на богинята му покровителка.

— Ще го намериш — каза Исая. — Сигурен съм.

— Ако някога спра да мисля за посещението на Сандриел. — Хънт въздъхна пак и прокара ръце през косата си. — Не мога да повярвам, че ще дойде тук. С онова лайно Полукс.

Исая подхвърли внимателно:

— Нали осъзнаваш, че Мика ти направи още една голяма услуга, като те назначи за охрана на Куинлан, вместо да те държи в Комициума, докато Сандриел е там?

Хънт осъзнаваше. Мика беше наясно с отношението му към Сандриел и Полукс. Въпреки това врътна очи.

— Все тая. Възхвалявай колкото щеш любимия си Мика, но не забравяй, че копелето я приветства с отворени обятия.

— Астерите са й наредили да присъства на Върховната среща — парира Исая. — Винаги изпращат някого от архангелите като техен емисар. Последния път дойде губернатор Ефраим. Мика посрещна и него с отворени обятия.

Хънт отвърна:

— Важното е, че тя ще е тук цял месец. В шибания ни комплекс. — Той кимна към петте сгради на Комициума. — Лунатион не е по вкуса й. Ще й е скучно.

Тъй като повечето от Разгромените ангели или се бяха разпилели по света, или бяха мъртви, Сандриел се забавляваше, като обикаляше тъмниците в замъка си, пълни с човешки бунтовници, и избираше един, двама или трима. Арената в сърцето на града й беше посветена единствено на развлечението да ги убива по всевъзможни начини. Битки до смърт, публични изтезания, неравни сблъсъци с Низши или с обикновени диви животни… Имаше голямо въображение. И Хънт се беше запознал с всичките му извратени плодове.

Сега, когато конфликтът беше в разгара си, тъмниците й несъмнено бяха претъпкани. Сандриел и Полукс със сигурност се любуваха на талазите болка, прииждащи от арената.