Дом на пръст и кръв

— Сигурно си се досетил, че повечето от нещата тук са контрабандни придобивки. Някои от тези книги и свитъци са последните оцелели в целия свят. — Тя сбърчи устни и побърза да добави: — Много хора са страдали и загивали, за да запазят съкровищата, които съхраняваме в библиотеката.

Повече от това нямаше да му каже. Не беше успяла да прочете повечето книги, тъй като бяха на отдавна отмрели езици или толкова умело шифрирани, че само най-опитните лингвисти и историци можеха да ги разчетат, но едва миналата година разбра какво представляват повечето от тях. И че астерите и Сенатът биха заповядали да ги унищожат. Вече бяха унищожили всички други екземпляри. В библиотеката имаше и обикновени книги, с които Джесиба се сдобиваше главно за лично ползване — или по поръка на Подземния крал. Но онези, които Лехаба охраняваше… за тях някои биха убили. И бяха убивали.

Хънт кимна.

— На никого няма да кажа.

Тя го погледна изпитателно, после се обърна към желязната врата.

— Това е подаръкът за рождения ти ден, Леле — прошепна през метала.

Желязната врата се отвори с въздишка, разкривайки застланото с боровозелен мокет стълбище, което водеше надолу към библиотеката. Хънт едва не се блъсна в нея, когато Лехаба изникна между тях, пламнала ярко.

— Здравей — измърка тя.

Ангелът огледа огнената фея, рееща се на няколко сантиметра от лицето му. На ръст беше колкото педята на Брайс. Косите й се усукваха в пламъци над главата й.

— А, каква красота! — пророни Хънт с тих, нежен глас, от който всички инстинкти на Брайс се изостриха.

Лехаба лумна, обгърна с пухкави ръце тялото си и сведе глава.

Брайс се отърси от влиянието на гласа му.

— Не се преструвай на срамежлива.

Лехаба й стрелна прогарящ поглед, а Хънт вдигна пръст, за да кацне на него.

— Моля.

Лехаба засия в рубиненочервено, но долетя до белязания му пръст, седна върху него с усмивка и запърха с мигли към Хънт.

— Много е мил, Биби — отбеляза, докато Брайс слизаше по стълбите. Полилеят слънце се съживи от само себе си. — Не виждам защо се оплакваш толкова от него.

Брайс надникна сърдито през рамо. Лехаба обаче се взираше замечтано в ангела, който се усмихна иронично на Брайс, следвайки я към сърцето на библиотеката.

Тя побърза да извърне глава напред.

Може би Лехаба все пак беше права за външния му вид.

Съзнанието й беше будно за всяко стъпало надолу по стълбището, всяко шумолене на крилете на Хънт, който вървеше плътно зад нея. За всяка частица от въздуха наоколо, изпълнен с неговия дъх, със силата му, с волята му.

Освен Джесиба, Сиринкс и Лехаба, само Даника бе слизала тук с нея.

Сиринкс се разбуди от дрямката си, усетил, че имат гост — и умалената му лъвска опашка заподскача по кадифения диван.

— Сири казва, че позволява да го погалиш — преведе Лехаба на Хънт.

— Хънт си има друга работа — отсече Брайс, вървейки към масата, където беше оставила една отворена книга.

— Сири говорел, значи.

— Според нея — измърмори Брайс.

Огледа масата за… вярно, беше оставила списъка върху масата на Лехаба. Тръгна натам по дебелия килим.

— Тук сигурно има хиляди книги — възхити се Хънт, оглеждайки високите библиотеки.

— О, да — отвърна Лехаба. — Но половината са от частната колекция на Джесиба. Някои са още от.

— Ахъм — прокашля се Брайс.

Лехаба й се оплези и прошепна съзаклятнически на Хънт:

— Биби е сприхава, защото не успя да състави списъка.

— Сприхава съм, защото съм гладна, а ти ми лазиш по нервите цяла сутрин.

Огнената феичка отлетя от пръста на Хънт, пльосна се на кукленския си диван върху нейната маса и обясни на объркания ангел:

— Биби се прави на лоша, но всъщност е нежна душа. Купи Сири, защото Джесиба щеше да го подари на един клиент, военачалник в планината Фаркаан…

— Лехаба…

— Вярно е.

Хънт разгледа аквариумите и влечугите в тях, спирайки пред празните води на най-големия.

— Мислех го за бутиков домашен любимец.

— О, такъв е — потвърди Лехаба. — Сиринкс бил откраднат от майка си още като малък; десет години го продавали и препродавали по целия свят, докато Джесиба не си го купи за домашен любимец. После пък Брайс го откупи от нея… тоест откупи свободата му. Дори му издаде сертификат, че е свободен. Повече никой никога не може да го купува и продава. — Тя посочи химерата. — Като е легнал, не се вижда, но на предната му дясна лапа е официалният знак на освободените.

Хънт откъсна поглед от тъмните води и го впери учудено в Брайс.

Тя скръсти ръце.

— Какво? Ти си прибързал със заключенията.

Очите му просветнаха. Каквото и да значеше това.

Тя се сдържа да не надникне към неговата китка — и татуировката SPQM на нея. Чудеше се дали и той не потиска същия рефлекс; дали се пита кога ще дойде мигът и той да получи заветния знак.

Лехаба обаче реши да попита Хънт:

— А ти колко струваш, Ати?

— Леле, това е грубо — намеси се Брайс. — И не му викай Ати.

Феичката изпусна облаче дим.

— С него сме от един и същ Дом, а и двамата сме роби. Прабаба ми се е била в 18-и легион по време на бунта. Имам право да попитам.