Дом на пръст и кръв

— Това са някогашни любовници и съперници на Джесиба — прошепна изпод мекото си одеяло Лехаба.

Хънт поразмърда криле.

— Чувал съм слухове.

— Никога не съм я виждала да превръща някого в животно — обади се Брайс, — но все пак се старая да не я ядосвам. Не ми се ще някой път да ме превърне в прасе, защото съм прецакала важна сделка.

Устните на Хънт се извиха леко нагоре, сякаш не знаеше дали да се засмее, или да се ужаси.

Лехаба отвори уста, сигурно да сподели с него имената на всички твари в библиотеката, но Брайс побърза да й отнеме думата:

— Извиках те, защото започнах да съставям списъка с всички занимания на Даника през последните дни от живота й.

Тя потупа листа пред себе си.

— Така ли?

Тъмните му очи се задържаха върху лицето й.

Брайс се прокашля и му призна:

— Да, ами, малко е трудно. Да си спомня. Затова ми хрумна, че… може ти да ме поразпиташ. За да се върнат… спомените.

— А. Добре.

Той се умълча и Брайс зачака да й напомни, че времето не е на тяхна страна, че има работа за вършене и да престане да хленчи, дрън-дрън-дрън.

Вместо това Хънт огледа книгите, аквариумите, вратата към тоалетната в дъното на библиотеката, лампите високо над тях, сред звездите, нарисувани по тавана. После, вместо да я попита нещо за Даника, каза:

— Изучавала ли си антична култура в университета?

— Да, посещавах няколко курса. Харесва ми да уча за стари неща. Специалността ми беше класическа литература. — Тя добави: — Научих древния език на елфите още като дете.

Желание, породено от внезапния й интерес към корените й. Надявала се беше да впечатли баща си с езика година по-късно, когато за пръв път му отиде на гости. А след катастрофалния завършек на срещата им реши, че повече никога няма да учи чужди езици. Детинска приумица, но не я интересуваше.

Поне познаването и на най-стария от елфическите езици се оказваше полезно за работата и с малкото антични ценности, които елфите не държаха заключени в съкровищниците си.

Хънт пак обходи с поглед библиотеката.

— Как те наеха тук?

— След като завърших университета, не можех да си намеря работа никъде. Музеите не ме искаха, защото нямах достатъчно опит, а другите галерии в града принадлежат на изверги, които ме мислеха за… апетитна. — Очите му притъмняха и тя се помъчи да игнорира гнева, който изникна там заради нея. — Но приятелката ми Фурия… — Хънт се напрегна леко, чувайки името й; очевидно познаваше репутацията й. — По онова време двете с Джесиба работеха заедно в Пангера. И когато Джесиба споменала, че си търси нов асистент, Фурия направо наблъскала автобиографията ми в гърлото й. — Брайс изсумтя заради спомена. — Джесиба ми предложи позицията, защото не искаше някой скован дръвник. Работата е прекалено мръсна, а клиентите обикновено са тъмни субекти. Трябваше й помощник със социални умения и малко познания в сферата на древното изкуство. Така стана.

Хънт се позамисли, после попита:

— Какви са отношенията ти с Фурия Акстър?

— Тя е в Пангера. И прави каквото прави най-добре.

Уклончив отговор.

— Акстър казвала ли ти е с какво се занимава там?

— Не. И не искам да знам. Баща ми ми е разказвал предостатъчно истории. Не ми се ще да си представям с какво си има работа Фурия на онова място.

Кръв, кал и смърт, технологии срещу магия, машини срещу ванири, бомби с отровни химикали и първосвет, куршуми и остри зъби.

Рандъл просто беше отбил задължителната си военна служба — изискване за всички от класата на перегрините, с изключение на Низшите: всички човеци бяха длъжни да прослужат три години в армията. Рандъл никога не говореше за това, но Брайс знаеше, че годините на фронта са оставили белези, по-дълбоки от видимите по тялото му. Едва ли беше лесно да убиваш по принуда други човеци. Но заплахата на астерите беше достатъчен стимул: откажеше ли някой служба, плащаше с живота си. И с този на близките му. Оцелелите от семейството му ставаха роби и белязваха китките им със същите букви, които чернееха върху кожата на Хънт.

— Не е ли възможно убийството на Даника да има връзка с…

— Не — изръмжа Брайс. Да, с Фурия се бяха отчуждили в последно време, но за това не можеше и дума да става. — Двете нямаха общи врагове. След като опандизиха Бригс, Фурия си обра крушите.

И Брайс не я беше виждала оттогава. Само за да смени темата, попита Хънт:

— На колко години си?

— Двеста трийсет и три.

Тя си направи сметка и свъси вежди.

— Бил си толкова млад по време на бунта? А вече командир на легион?

Разгроменият бунт на ангелите се беше състоял преди двеста години; и той го беше предвождал на изключително крехка възраст — по ванирските стандарти.

— Имах много ценна дарба. — Той вдигна ръка и около пръстите му се заусуква светкавица. — Полезна за убиване. — Тя изсумтя с разбиране. Хънт я погледна. — Ти убивала ли си някого?

— Да.

Очите му светнаха от изненада. Но на нея не й се говореше за случката от последната година в университета, когато и двете с Даника влязоха в болница — Брайс със счупена ръка, — след като се бяха разбили с откраднат мотор.

Лехаба се обади от другия край на библиотеката: