Дом на пръст и кръв

— Дворът е направен по модел на онзи във Вечния град — обясняваше женски глас, докато ново стадо туристи навлизаха в храма, следвайки екскурзоводката си като патета.

Виненочервената коса най-отзад в групата привлече вниманието му.

Както и омразно познатите сиви криле.

Рун стисна зъби, без да излиза от сенките си. Поне беше благоволила да дойде.

Групата туристи спря в центъра на вътрешното светилище и екскурзоводката продължи да обяснява на висок глас, докато всички се пръсваха в различни посоки, озарявайки сумрачното помещение със светкавици като на Аталар.

— Ето я и нея, дами и господа: прочутата статуя на Луна. Богинята покровителка на Лунатион е изработена от масивен мраморен монолит, изсечен от небезизвестната Калиприанска каменоломна край река Мелантос, на север оттук. Този храм е първата сграда, издигната преди петстотин години върху основите на града, чието местонахождение е подбрано специално заради извивката на река Истрос. Може ли да ми каже някой каква форма образува реката?

— На полумесец! — извика някой и думите отекнаха между мраморните колони и струйката благовонен дим от купата с тамян между вълците в краката на богинята.

Рун погледа как Брайс и Хънт се озъртат наоколо за него, и накрая разгърна сенките колкото да го видят. Лицето на Брайс остана безизразно. Аталар просто се ухили.

Направо страхотно.

Туристите така се бяха заслушали в екскурзоводката си, че никой от тях не забеляза странната двойка, прекосяваща светилището. Рун задържа сенките, докато Брайс и Хънт стигнаха до него, после обгърна и трима им с тях.

— Готин трик — подхвърли Хънт.

Брайс мълчеше. Рун опита да не си спомня колко се радваше някога сестра му, като й демонстрираше номера със сенките и звездната си светлина, обединявайки двете половини на силата си.

Рун й каза:

— Исках да видя теб. Не него.

Брайс хвана Аталар под ръка. Смешна картинка бяха заедно: Брайс с изисканата си рокля и обувки с високи токове, а ангелът — в черния си боен костюм.

— Вече сме дупе и гащи, за твое съжаление. Най-най-добри приятелчета.

— Най-добри — повтори Хънт с нетрепваща усмивка.

Луна да го убие! Тази среща щеше да свърши зле.

Брайс кимна към групата туристи, които още следваха водачката си из храма.

— Тук може и да няма камери за наблюдение, но те са добре оборудвани.

— Туристите гледат екскурзоводката си — увери я Рун. — И звуците им ще прикрият нашия разговор.

Сенките го скриваха само от очите, но не и от ушите на околните.

През тесните пролуки в тях видяха млада двойка да се приближава до статуята, толкова заети да снимат, че изобщо не забелязаха по-плътното петно мрак в далечния ъгъл. Въпреки това Рун замълча, а Брайс и Аталар последваха примера му.

Докато тримата чакаха двойката да отмине, екскурзоводката обясняваше:

— След малко ще обсъдим по-подробно архитектурните чудеса на вътрешното светилище, но сега нека насочим вниманието си към статуята. Колчанът, както знаете, е от чисто злато, а стрелите са сребърни, с върхове от диамант.

Някой изсвирука впечатлено.

— Аха — съгласи се екскурзоводката. — Дарение са от архангел Мика, патрон на града и инвеститор в различни благотворителни организации, фондации и иновативни кампании. За жалост, преди две години третото съкровище на Луна бе откраднато от храма. Някой знае ли какво беше то?

— Рогът — обади се някой. — Само за това се говореше по новините.

— Да, ужасна кражба. Подобен артефакт не може да се замени току-така.

Двойката се отдалечи и Рун отпусна скръстените си ръце.

— Добре, Данаан — подхвана Хънт. — Да чуем защо извика Брайс.

Рун махна към туристите, снимащи богинята. Най-вече пръстите й, свити около въздуха, където някога бе имало пропукан ловен рог от кост.

— Защото Есенния крал ми нареди да намеря Рога на Луна.

Аталар килна глава, а Брайс изпръхтя.

— Затова ли ме пита за него снощи?

Пак прекъснаха разговора си, защото екскурзоводката поведе групата към задната част на помещението.

— Ще ви зарадвам с достъп до стаята, където се приготвят елените, поднасяни в жертва пред Луна чрез ритуално изгаряне.

През виещите се сенки се виждаше малка врата в стената.

Когато туристите се изнизаха през нея, Хънт попита с присвити очи:

— Какво представлява този Рог?

— Измишльотина от приказките — измърмори Брайс. — Сериозно ли за това ме извика тук? Защото искаш да впечатлиш татенцето?

Рун изръмжа, извади телефона си и задържайки сенките плътно около тях, отвори снимките, които беше направил миналата вечер в Елфическите архиви.

Но преди да им ги покаже, обясни на Аталар:

— Рогът на Луна бил оръжието на Пелиас, първия принц от Звезделф, по времето на Първите войни. Елфите го създали в своя свят, наименували го в чест на богинята си от новия и след като дошли през Северната пукнатина, го използвали да се сражават срещу демонските орди. Пелиас бил носител на Рога чак до смъртта си. — Рун сложи ръка на гърдите си. — Моят предшественик, чиято кръв тече и в моите вени. Не знам как го е използвал с магията си, но Рогът се превърнал в такава заплаха за демонските принцове, че те всячески се стремили да му го отнемат.