Дом на пръст и кръв

Аталар явно долови идеята на Брайс, защото устата му се изви в крива усмивка.

— Намерим ли демона, ще разберем кой стои зад всичко това. А намерим ли Рога.

Рун направи гримаса.

— Кристалосът сам ще дойде при нас.

Брайс надникна към статуята с празни ръце зад тях.

— Залавяй се за работа, Рун.

Хънт се облегна на една от колоните на върха на входното стълбище към Храма на Луна, долепил телефон до ухото си. Беше оставил Куинлан вътре с братовчед й, за да проведе този разговор, преди да съставят плана си на действие. Щеше да се обади и от светилището, но щом отвори телефонния си указател, Брайс му се озъби, че на свети места не се говорело по телефона.

Ктона да му е на помощ! Вместо да я напсува, реши да им спести публичните сцени, прекоси обточения с кипариси вътрешен двор и излезе пред входа на храма.

Пет прислужнички се изнизаха от внушителната вила зад храма, въоръжени с метли и маркучи за ежедневното миене на стъпалата и плочника около тях.

На Хънт му хрумна да им каже, че е безсмислено. Ситният дъждец, който пак ръсеше кротко над града, обезсмисляше маркучите им.

Вместо това заслуша със стиснати зъби сигнала свободно.

— Вдигни, мамка ти — процеди.

Една тъмнокожа прислужничка — с черна коса, бяла роба и на не повече от дванайсет — го изгледа смаяно, минавайки покрай него, притиснала дръжката на метлата към гърдите си. Той рязко осъзна, че навярно е плашещ с гневна гримаса на лицето, и побърза да я смекчи.

Младата елфка все пак запази почтено разстояние от него. Златният полумесец, окачен на фина верижка през челото й, проблясваше меко под сивкавата светлина. Щеше да носи полумесец, докато не достигнеше зрелост, когато щеше да се превърне в жрица и да заслужи пълна луна. А когато безсмъртното й тяло започнеше да старее и вехне, губейки цикъла си, отново щеше да замени пълната луна с полумесец.

Всяка жрица си имаше своя лична причина да се посвети в служба на Луна. Да изостави живота си отвъд територията на храма и да приеме вечната непорочност на богинята. Както Луна бе живяла без партньор и любовник.

Хънт винаги бе смятал въздържанието от полов живот за пълна скука. Докато Шахар не унищожи желанието му да бъде с друга жена.

Той предложи на уплашената прислужничка възможно най-добронамерената си усмивка. За негова изненада момичето също му се поусмихна. Имаше смелост.

Джъстиниън Гелос вдигна на шестото позвъняване.

— Как си, бавачке?

Хънт изопна гръб.

— Много смешно.

Джъстиниън се изкикоти.

— Сигурен ли си, че Мика не те наказва за нещо?

Хънт се питаше същото през последните два дни. Отвъд пустата улица палмовите дървета сред освежените от дъжда треви на Оракулския парк проблясваха под смътната светлина. Мъглите, пропълзели откъм реката, обгръщаха куполестата ониксова сграда на Оракулския храм.

Дори по пладне паркът беше почти празен, с изключение на отчаяните прегърбени ванири и човеци, скитащи по пътеките и из градините, докато чакаха реда си да влязат в опушения с тамян храм.

А ако не получеха отговорите, на които се надяваха… Е, храмът от бял камък, на чието стълбище стоеше Хънт, можеше да им даде утеха.

Той надникна през рамо към смътно осветената му вътрешност отвъд големите бронзови врати. На мекия първосвет от редицата мъждукащи метални светилници по пода се открояваше лъскава червена коса, проблясваща като разтопен метал, докато Брайс говореше оживено на Рун.

— Не — отвърна Хънт накрая. — Не мисля, че тази мисия е наказание. Мика трябваше да прибегне до отчаяни мерки, а знаеше, че ще му създавам повече главоболия, ако ме поставеше на стража в близост до Сандриел.

И Полукс.

Не спомена уговорката им с губернатора. Все пак Джъстиниън също носеше позорния ореол през челото си, а Мика не проявяваше особен интерес към него, освен заради близките му отношения с пехотните взводове на 33-ти. Ако беше сключвал сделка с архангела за по-бързото спечелване на свободата си, Джъстиниън не им беше споделял.

Ангелът въздъхна.

— Да ти кажа, тук става все по-напечено. Всички са на нокти, а дори не е пристигнала още. По-добре ти е там.

Елф с отнесен поглед мина мудно покрай стълбището на храма, видя кой заприщва входа към вътрешността му, и тръгна, олюлявайки се, към Оракулския парк и куполестата сграда в сърцето му. Поредната изгубена душа, търсеща отговори в дим и шепот.

— Не съм много сигурен — каза Хънт. — Искам да проучиш нещо. Един древен демон. Кристалос. Претърси базите данни и виж дали ще изскочи нещо.

Би помолил Вик, но тя вече беше поела записа с алибито на Змийската кралица.

— Ще проверя и ще ти изпратя резултатите — обеща Джъстиниън. — Късмет!

— Ще ми трябва — призна Хънт.

Тонове от него.

Джъстиниън добави лукаво:

— Но все пак не вреди, че партньорката ти радва окото.

— Затварям.

— Да знаеш, не раздават медали на онези, дето страдат най-дълго — не се отказа Джъстиниън, преминавайки към нетипично сериозен тон. — Хънт, минаха два века от смъртта на Шахар.

— Добре.

Не му се говореше по този въпрос. Нито с Джъстиниън, нито с когото и да било.

— Похвално е, че още я обичаш, но нека сме реалисти за…