Допустим риск

— Достатъчно умна съм да знам, че изпросените комплименти задължително са неискрени.

— Дрън-дрън! — каза Стантън. — Най-смешното в този разговор е, че ти си красива, сексапилна жена, макар и вечно да се държиш така, сякаш изобщо не го подозираш, което, мен ако питаш, си е доста трогателно. На колко години беше, на двайсет и пет ли?

— На двайсет и седем — отговори Ким и отново отпи малко от виното.

— Ето, на двайсет и седем и от година на година се разхубавяваш все повече — усмихна се дяволито Стантън. — Имаш скули, за каквито другите жени биха умрели, кожа като дупето на новородено и тялото на балерина, да не говорим пък за изумрудените очи, които ще хипнотизират и гръцка статуя.

— Истината е малко по-друга — възрази Ким. — Лицето ми не е чак толкова изключително, макар че не мога да се оплача. Кожата ми никога не хваща слънчев загар, а колкото до тялото на балерина, това е друг начин да се каже, че съм кльощава като скелет.

— Подценяваш се — намеси се отново Кандис.

— Я да сменим темата — примоли се Ким. — От този разговор съвсем прегрях.

— Извинявай, че не пестях комплиментите, въпреки че изобщо не съм преувеличавал — рече Стантън и върху лицето му пак грейна закачлива усмивка. — За какво предпочиташ да си говорим?

— Дали да не ми обясниш защо ме покани под такава пара на тази вечеря? — каза Ким.

— Да. Искам да ми помогнеш — отвърна Стантън и се наведе към нея.

— Аз да ти помогна ли? — озадачи се младата жена и неволно се засмя. — И таз добра, великият финансист опрял до моята помощ! Това някаква шега ли е?

— Тъкмо обратното — отговори Стантън. — След няколко месеца пускам на борсата акции на една от моите биотехнологични фирми — „Дженетрикс“.

— Не се интересувам от акции — завъртя глава Ким. — Сбъркал си братовчедката.

Беше ред на Стантън да се засмее.

— Не ми трябват пари — рече той. — Нуждая се от съвсем друго. Днес говорих с леля Джойс и…

— О, пак ли! — прекъсна го нервно Ким. — Какво отново ти е надрънкала майка ми?

— Спомена ми между другото, че наскоро си скъсала с гаджето си — отвърна Стантън.

Ким пребледня като платно. Отново се притесни до смърт, както когато бе влязла в ресторанта.

— Защо ли майка ми поне веднъж не си държи езика зад зъбите! — подметна тя раздразнено.

— Леля не се е впускала в пикантни подробности — опита се да я умилостиви Стантън.

— И какво от това! — тросна се Ким. — Още, откакто ние с Брайън навлязохме в пубертета, тя разправя на всеки срещнат разни неща за нас.

— Каза ми само, че Кинард не е мъж за теб — заоправдава се Стантън. — И аз съм съгласен с леля. Виж го ти него, вечно ходи я на ски, я на риба с приятели.

— Това според теб не са ли пикантни подробности? — простена Ким. — Пък и майка ми е сгъстила краските. Това за рибата не го знаех. А ските са веднъж в годината.

— Да ти призная, почти не я слушах — рече Стантън. — Най-малкото до мига, когато ме попита дали не мога да ти намеря мъж, който да ти приляга.

— Божичко! — възкликна още по-раздразнено Ким. — Не мога да повярвам на ушите си. Значи те е помолила да ме сватосаш?!

— Е, това не ми е стихията — подвикна Стантън и върху лицето му грейна самодоволна усмивка. — Но все пак се замислих. Още щом затворих телефона след разговора с леля, вече знаех с кого ще те запозная.

— Само не ми казвай, че си ме повикал за това тази вечер — сопна се възмутена Ким и усети как пулсът и се ускорява. — Нямаше да дойда за нищо на света, ако знаех, че…

— Успокой се, де — подкани я пак Стантън. — Съвсем истеряса. Всичко ще мине по вода. Остави на мен.

— Но… Идва ми като гръм от ясно небе. Някак прекалено скоро… — заекна объркано младата жена в опита си да възрази.

— Никога не е прекалено скоро — прекъсна я Стантън. — Моят девиз гласи: „Днес е утрето на вчера.“

— Невъзможен си, Стантън — вдигна ръце Ким. — Не съм готова да се запознавам с никого. Пък и виж на какво приличам!

— Вече ти казах, изглеждаш страхотно — успокои я мъжът. — От мен да го знаеш, Едуард Армстронг ще хлътне до уши по теб. Още щом те погледне в изумрудените очи, и с него е свършено.

— Не ставай смешен — укори го младата жена.

— Веднага ще ти призная, че ме тласка и една подмолна задна мисъл — ухили се Стантън. — Още откакто съм се захванал с предприемачество се опитвам да включа Едуард в една от биотехнологичните фирми. Сега обаче ножът е опрял до кокала — трябва на всяка цена да го примамя в „Дженетрикс“. Та ми хрумна да го привлека чрез теб и да го убедя някак да стане член на научния съвет на „Дженетрикс“. Впиша ли името му в рекламния проспект, цената на акциите ще скочи с четири-пет милиона. Междувременно ще го направя милионер.

Известно време Ким мълча, вторачена във виното. Освен притеснена, се чувстваше и използвана, но не даде воля на раздразнението си. Открай време не знаеше как да постъпи в критични положения. И този път Стантън я бе изумил с това, че най-безсрамно използваше хората, и то без изобщо да го крие.

— Ами ако Едуард Армстронг не иска да става милионер? — попита накрая Ким.

— Ха! Не искал, моля ви се! И таз хубава. Всеки иска да стане милионер — засмя се Стантън.