Допустим риск

— И аз се чувствах по съвсем същия начин — вметна Едуард. — Ами усещането, че се задушаваш?

— Какво усещане? — изненада се Стантън.

— Оплакваше се, че се задушаваш — напомни Едуард. — А също, че те хапят насекоми.

— Изобщо не помня — отвърна другият мъж. — Както и да е. При всички случаи знаем, че съединение Б определено е халюциногенно. Я да видим последното съединение! Глътна своята доза. Както и с Елинор, изчакаха няколко минути — не стана нищо.

— Доволен съм и на едно от три — каза ученият. — Сега вече знаем върху кой от алкалоидите да съсредоточим вниманието си.

— Дали да не бутилираме тази чудесия и да не я продаваме както си е? — пошегува се Стантън. — Поколението от шейсетте години няма да има нищо против. Чувствам се страхотно, в нещо като еуфория съм. Е, не е изключено и да ми е хубаво просто защото изпитанието приключи. Защо да си кривя душата, бях си глътнал езика от страх.

— Струва ми се, че и аз изживях своеобразна еуфория — припомни си Едуард. — Щом сме я усетили и двамата, излиза, че е предизвикана от алкалоида. Смятам, че разполагаме с психеделично лекарство, което действа успокояващо, но и предизвиква лека амнезия.

— Ами ясновидството? — попита Стантън.

— Според мен това е последица от засилената мозъчна дейност — поясни ученият. — В този смисъл веществото вероятно действа донякъде и като антидепресант.

— Музика за ушите ми! — възкликна неговият приятел. — Какво ще правите оттук нататък с това съединение?

— Първо ще се съсредоточим върху химията — поясни ученият. — Това ще рече, че ще изследваме строежа и физическите свойства. После ще разработим синтеза на лекарството, така че да не се налага да го извличаме от гъбичките. Сетне ще се заемем с физиологичното действие и с токсичността.

— Токсичността ли? — изненада се Стантън и пребледня като платно.

— Успокой топката, поел си съвсем малка доза — напомни му Едуард. — Излишно е да се притесняваш, няма да ти стане нищо.

— А как ще анализирате физиологичното въздействие на лекарството? — попита пак Стантън.

— Трябва да преминем няколко етапа — поясни ученият. — Нали помниш, повечето съединения с психеделично въздействие ни влияят, като подражават на някой от мозъчните невротрансмитери. ЛСД например е свързан със серотонина. Изследванията ще започнат с едноклетъчни неврони, после ще се прехвърлим на синаптозомите, а след това ще се заемем с невронни клетъчни системи, например с ганглии на низши животни.

— А няма ли да правите опити с живи животни? — учуди се Стантън.

— Накрая ще използваме и животни. Най-вероятно мишки и плъхове. А може би и маймуни. Но още сме много далеч от това. Не бива да подминаваме и молекулярното равнище. Трябва да определим участъците на свързване и трансдукцията в клетката.

— Както гледам, чака ви доста работа — повдигна вежда Стантън.

— Така си е — потвърди Едуард и се усмихна на Елинор, която кимна. — Но е изключително интересно. Случва се най-много веднъж в живота на учения.

— Дръжте ме в течение — каза на сбогуване Стантън и се изправи. Провери дали няма да изгуби равновесие. — Трябва да отбележа, че се чувствам страхотно.

Беше отишъл при вратата на лабораторията, когато се обърна и се върна. Едуард и Елинор вече работеха.

— Не забравяй — рече той на приятеля си, — че си обещал да прочетеш онзи проклет проспект. Ще ти давам зор, колкото и зает да си, така да знаеш.

— Ще го прочета, де — отвърна Едуард. — Не съм уточнявал обаче кога.

Стантън вдигна длан, все едно се прицелва с пистолет, и се престори, че стреля.

— Ким, търсят те по телефона — провикна се секретарката на отделението.

— Нека предадат съобщението на теб — отвърна на висок глас тя. Беше при леглото на тежко болен пациент и помагаше на медицинската сестра, отговаряща за него.

— Обади се — прикани я другата сестра. — Благодарение на теб вече всичко е наред. Нататък аз ще се оправя.

— Сигурна ли си? — попита Ким.

Сестрата кимна.

Ким се завтече по коридора на интензивното хирургическо отделение, като лавираше между количките, с които беше задръстено всичко наоколо. По цял ден приемаха и изписваха пациенти. Младата жена вдигна слушалката — очакваше да я търсят или от химическата лаборатория, или от хранилището с кръвни банки.

— Дано не се обаждам в неудобно време.

— Кой е? — попита Ким.

— Джордж Харис, строителният предприемач от Салем. Предадоха ми да ви потърся.

— Извинявайте, не познах гласа ви — отвърна Ким — беше забравила, че преди няколко часа е звънила на предприемача.

— Извинявайте, че се забавих — рече Джордж. — Бях в къщата. Защо сте ме търсили?

— Исках да разбера кога ще запълвате изкопа.

Въпросът и беше хрумнал предния ден и я беше хвърлил в тревога. Притесняваше се какво ще прави, ако засипят рова, преди те с Едуард да са върнали главата на Елизабет.

— Сигурно утре сутрин — отвърна Джордж.

— Толкова скоро? — ахна младата жена.

— Както се разбрахме, вече прокарват инсталациите и канализацията — каза предприемачът. — Някакъв проблем ли е възникнал?

— А, не — побърза да отговори Ким. — Просто исках да разбера. Как върви ремонтът?

— По вода — увери я Джордж.