Допустим риск

— Дано — заяде се Стантън. Шляпна приятеля си по гърба и каза, че само се е шегувал за Ким. — За нищо на света не бих подливал вода на влюбените гълъбчета. Научих от леля как онзи сухар Стюарт ви е заварил в Салем. Като те знам какъв похотливец си, се надявам да не е било в неприлична поза.

Едуард се прокашля притеснено и махна на Стантън да си вземе стол. После побърза да смени темата, като се впусна да разказва за новите гъбички и алкалоиди. Дори подаде на приятеля си трите епруветки с думите, че са успели да изолират новите съединения.

— Браво на вас! — възкликна Стантън нетърпеливо, като побърза да остави епруветките върху плота. — Но защо според теб това ще ме заинтересува? Аз съм човек на действието. Не се захласвам по разни езотерични небивалици, благодарение на които вие, учените, си живеете живота.

— Смятам, че тези алкалоиди могат да намерят приложение в практиката — поясни Едуард. — Не е изключено да сме на крачка от успеха да открием цяла нова група психотропни лекарства, които ако не друго, поне ще бъдат приложими в научните изследвания.

Стантън изправи гръб — вече не се правеше на голям веселяк.

— Нови лекарства ли? — наостри той уши. — Това вече наистина звучи интересно. Има ли вероятност да бъдат пуснати на пазара?

— Огромна — увери го Едуард. — Особено като знаем, че съвременната синтетична химия разполага с методи за молекулярна модификация. Пък и след като си позволих онзи психеделичен епизод с грубия екстракт, се чувствах странно ободрен, а мисълта ми беше остра като бръснач. Убеден съм, че тези лекарства няма да са само халюциногенни.

— Та това може да се превърне в златна мина! — възкликна Стантън, чийто предприемачески нюх надуши баснословни печалби — сърцето му туптеше като обезумяло. Изглеждаше досущ като хрътка, замръзнала в стойка пред спипания дивеч.

— И аз мисля така! — увери го Едуард, очевидно разтълкувал по своему думите на приятеля си.

— Говоря ти, че не е изключено една прекрасна утрин да се събудиш богаташ! — натърти Стантън, решен да го настави в правия път.

— Интересува ни най-вече какви ще са последиците за науката, ако открием нова група лекарства, които действат върху психиката — вметна Едуард. — Всички очакват нов пробив в познанията за мозъчната дейност. Знае ли човек? Може пък да сме на крачка от това да го направим. Ако наистина сме на прав път, трябва да помислим как да финансираме масовото производство на лекарството. Учените в цял свят ще очакват от нас тъкмо това.

— Прекрасно! — възкликна Стантън, особено въодушевен от изразите „масово производство“ и „цял свят“. — Радвам се, че си поставяш такива възвишени цели. Но защо да не се стремиш и към двете? И към научните постижения, и към това да спечелиш добри пари?

— Не напирам да ставам милионер — завъртя очи Едуард. — Би трябвало вече да си го разбрал.

— Милионер! — изпръхтя Стантън и се подсмихна презрително. — Ако това ново лекарство действа при депресии и потиснатост, ти търсиш молекула, която ще донесе милиарди!

Едуард понечи да му напомни, че имат различни ценностни системи, ала млъкна насред изречението и направи учудена физиономия. Попита приятеля си дали го е чул правилно и той наистина ли е казал „милиарди“.

— Да, казах молекула, която ще донесе ми-ли-ар-ди! — издекламира Стантън. — Изобщо не преувеличавам. Опитът с либриума, валиума и напоследък с прозака доказва, че обществото е ненаситно за лекарства, които действат върху психиката.

Едуард се вторачи някъде в пространството, към квадратния двор на медицинския факултет в Харвардския университет. Когато заговори, гласът му беше някак монотонен, сякаш ученият бе изпаднал в транс.

— Ти как смяташ, какво трябва да направим, за да се възползваме от такова откритие?

— Съвсем малко — отвърна Стантън. — Трябва само да регистрирате фирма и да патентовате лекарството. Нищо повече. Междувременно обаче трябва да си мълчите като риби.

— Мълчим си — потвърди Едуард — още беше доста разсеян. — Едва от няколко дена знаем, че си имаме работа с нещо съвършено ново. В течение сме само ние с Елинор. Не спомена Ким — не му се искаше разговорът да се връща към нея.

— Мен ако питаш, колкото по-малко хора знаят, толкова по-добре — натърти Стантън. — Защо и аз да не изпреваря събитията? Бих могъл да регистрирам фирма ей така, в случай че нещата наистина потръгнат.

Едуард разтърка очите, сетне и лицето си. Пое си дълбоко въздух, сякаш се отърсваше от унес.

— Май слагаме тигана на огъня, преди да сме хванали рибата — отбеляза той. — Нас с Елинор ни чака много работа, докато установим дали наистина сме се натъкнали на нещо важно.

— Какво правим оттук нататък? — поинтересува се Стантън.

— Радвам се, че попита — отвърна Едуард, после стана и отиде при шкафа, в който държаха стъклениците и епруветките. — Тъкмо го обсъждахме и с Елинор. Най-напред трябва да определим кое от тези съединения има психотропно въздействие.

Върна се при плота с три стъкленици. Сложи в тях по съвсем мъничко от всеки алкалоид и напълни стъклениците с дестилирана вода. Разтръска ги.