Допустим риск

За миг Ким се стъписа от този внезапен въпрос. Едуард беше толкова погълнат от работата си, та Ким бе останала с впечатлението, че изобщо не се интересува от нейните дребни битови грижи.

— Ремонтът върви добре — отвърна тя някак гузно. — Къщата ще стане прекрасна.

— Доста се забави — допълни Едуард. — Надзърна ли в архива на семейство Стюарт?

— Да, посветих му два-три часа — каза младата жена.

— Откри ли още нещо за Елизабет? И на мен ми става все по-интересно що за човек е била. Изпитвам чувството, че имам огромен дълг към нея. Ако не беше тя, никога нямаше да се натъкна на новия алкалоид.

— Да, научих някои неща — потвърди Ким. Разказа му за покупката на парцела Нортфийлд, сделка, подписана от Елизабет и вбесила Томас Пътнам.

— Не е изключено това да е най-важният факт, който си открила досега — отбеляза Едуард. — От онова, което съм чел, имам впечатлението, че Томас Пътнам не е бил от хората, които прощават лесно на някого, дръзнал да им мъти водата.

— И аз останах със същото впечатление — съгласи се Ким. — Дъщеря му Ан е сред първите пострадали момичета — тъкмо тя е набедила доста жени за вещици. Лошото е, че не виждам как враждата с Томас Пътнам е свързана с безспорното доказателство, използвано срещу Елизабет.

— Ами ако тези Пътнамови от злоба са скалъпили нещо? — предположи Едуард.

— Това е възможно — сви рамене младата жена. — Но не дава отговор на въпроса какво всъщност е представлявало доказателството. Дори и да са подхвърлили нещо на Елизабет, то едва ли е могло да бъде смятано за безспорно доказателство. Все пак според мен става дума за нещо, което Елизабет е направила сама.

— Най-вероятно е така — подкрепи я мъжът. — Обаче единственото, което знаем от иска на Роналд, е, че става въпрос за нещо, иззето от имотите му. Би могло да е всичко, свързвано с вещерството.

— Понеже стана дума за Роналд — подхвана пак Ким, — натъкнах се на нещо, което отново пробуди подозренията ми. Оженил се е само два и половина месеца след смъртта на Елизабет. Меко казано, не е тъгувал дълго по нея. Това ме навежда на мисълта, че сигурно е имал връзка с Ребека и приживе на сестра и.

— Може би — рече не особено убедено Едуард. — Но все си мисля, че нямаме и най-малка представа колко тежък е бил животът в ония години. Роналд е имал да гледа четири деца, трябвало е да ръководи и преуспяващата фирма. Едва ли е имал голям избор. Сигурен съм, че не е могъл да си позволи да тъгува и дълго да бъде в траур. Младата жена кимна, макар да не бе съгласна. Запита се и доколко подозренията и към Роналд са подхранвани от поведението на баща и.

Елинор отново се появи също тъй внезапно, както и предния път, и подхвана оживен разговор с шефа си. Когато асистентката си тръгна, Ким се извини:

— Май е време да си вървя.

— Ще те изпратя до колата — предложи Едуард.

Докато слизаха пет стълбището и прекосяваха квадратния двор, младата жена долови как малко по малко поведението на Едуард се променя. Както и друг път, той започна видимо да нервничи. От опит Ким се досети, че набира смелост да и каже нещо. Но не го насърчи — вече знаеше, че това не помага.

Бяха стигнали при автомобила, когато Едуард най-сетне се престраши:

— Обмислях дълго предложението ти да дойда да живея с теб в къщата — подхвана той, както търкаляше с върха на обувката си някакво камъче. Сетне замълча.

Ким зачака нетърпеливо — не знаеше какво ще и каже. Накрая той изпелтечи:

— Ако поканата ти още е в сила, ще дойда.

— Разбира се, че е в сила! — възкликна Ким — камък и падна от сърцето. Пресегна се и го прегърна. Той също я притисна до себе си.

— В края на седмицата можем да отскочим до там и да обсъдим обзавеждането — рече Едуард. — Съмнявам се, че ще искаш да използваш нещо от жилището ми.

— Ще бъде чудесно! — насърчи го младата жена.

Сбогуваха се и Ким се качи на автомобила. Смъкна страничния прозорец, а Едуард се наведе към нея.

— Извинявай, че съм толкова зает с изследванията — рече и той и се усмихна. — Заслужаваш много повече внимание.

— Влизам ти в положението — успокои го Ким и се усмихна. — Виждам колко се вълнуваш и оценявам твоята отдаденост и целеустременост. Така трябва, щом ще правиш велико откритие!

Двамата се засмяха.

Пак си казаха „довиждане“ и младата жена подкара към Бийкън Хил — чувстваше се много по-щастлива, отколкото преди половин час.

ПЕТЪК, 29 ЮЛИ 1994 ГОДИНА