Допустим риск

— Беше необичайно любезен, особено като се има предвид колко ни бяха опънати нервите от преумората тези дни. Господи, сякаш някой те е подменил.

— Защото съм в прекрасно настроение. Пък и момичето е много мило и симпатично.

— Дали сега не е моментът да се върнеш към обичайните си занимания? — подхвана предпазливо асистентката. — Както виждаш, нещата се нареждат отлично.

— Това е само началото — завъртя глава ученият. — Признателен съм ти, че се безпокоиш за задълженията ми като преподавател, но мен ако питаш, мога да ги загърбя за някоя и друга седмица — едва ли ще настъпи краят на света. Нямам намерение да изпускам тръпката на опитите с новото лекарство. Междувременно ти се заеми с компютърното моделиране на молекулата — ще създадем от новото лекарство семейство съединения, като заменяме страничните вериги.

Елинор се върна към компютъра си, а Едуард вдигна телефонната слушалка и набра номера на Стантън Луис.

— Довечера зает ли си?

— Зает съм всяка вечер — изкиска се Стантън. — Защо питаш? Да не би случайно да си прочел проспекта?

— Искаш ли да вечеряш с мен и с Ким? — отговори с въпрос ученият. — Имам да ти казвам нещо.

— Ах, ти, стар хитрецо! — прихна пак другият мъж. — Да не ни съобщите нещо важно, а? Ти-и-рам-тарам-пам-пампам. — Стантън затананика Менделсоновия сватбен марш.

— Предпочитам да говорим на четири очи — отвърна Едуард, без да губи самообладание. — Хайде, ще вечеряме ли заедно? Аз черпя!

— Както гледам, работата е дебела-а. — проточи приятелят му. — За довечера съм запазил маса в ресторант „Анейго“ на Мейн Стрийт в Кеймбридж. За двама е, но ще помоля да я направят за четирима. Чакат ни в осем довечера. Ще ти звънна, ако има някакъв проблем.

— Чудесно — каза Едуард и затвори, преди Стантън да го е обсипал с още въпроси. После набра служебния телефон на Ким в болницата.

— Имаш ли много работа? — започна той направо, след като тя вдигна слушалката.

— Хич и не питай!

— Уговорих се да вечеряме със Стантън и жена му — подхвана Едуард развълнувано. — За осем. Ако има някаква промяна, Стантън ще ми се обади. Извинявай, че не те предупредих по-рано. Дано нямаш нищо против.

— Няма ли да работиш довечера? — изненада се Ким.

— Взимам си градска отпуска — засмя се той.

— Ами утре? — попита младата жена. — Остава ли уговорката да отскочим до Салем?

— Ще го обсъдим — отвърна уклончиво Едуард. — Всъщност предпочитам да вечеряме само двамата с теб, но имам да обсъждам нещо със Стантън, та си рекох, че не е зле да се поотпусна. Тази седмица наистина не съм се забавлявал кой знае колко.

— Виждаш ми се твърде весел и превъзбуден — отбеляза Ким. — Нещо хубаво ли се е случило?

— Случват се само хубави неща! — бодро потвърди той. — Затова и срещата със Стантън е важна. След вечерята можем да поостанем само двамата. Защо да не се поразходим по площада, както онази вечер, когато се запознахме?

— Ще бъде страхотно! — възкликна младата жена.

Ким и Едуард пристигнаха в ресторанта първи и сервитьорката ги отведе на хубава маса, прикътана до прозореца, през който се откриваше гледка към Мейн Стрийт с множеството пицарии и индийски ресторантчета. По улицата профуча пожарна, надула сирената до дупка.

— Готов съм да се закълна, че пожарникарите в Кеймбридж ходят с пожарните коли да си пият кафето — засмя се Едуард. — Непрекъснато кръстосват напред-назад. Невъзможно е да има чак толкова много пожари.

Ким го погледна — беше в невероятно настроение. Не го беше виждала толкова бъбрив и весел и макар да изглеждаше уморен, се държеше така, сякаш току-що е изгълтал цяла кана кафе. Дори поръча бутилка вино.

— Не каза ли, че винаги предоставяш на Стантън да избира виното? — попита младата жена. Но преди той да и е отговорил, Стантън се появи, както винаги с гръм и трясък, сякаш тук му беше бащиния.

— Е, приятелчета, добра среща! — възкликна той към Едуард и Ким, докато се опитваше да помогне на Кандис да се разположи на стола — масата беше възтясна и се налагаше да седнат двама по двама. — Я да чуем голямата новина! Да поръчвам ли шампанско „Дом Периньон“?

Ким погледна Едуард така, сякаш очакваше обяснение.

— Вече поръчах вино — заяви той самоуверено. — Няма нужда от шампанско.

— Поръчал си вино? — ококори се приятелят му и избухна в смях. — Здравата ще ги озориш! Съмнявам се тук да намерят евтино наливно червено!

— Поръчах италианско бяло — хладнокръвно поясни Едуард. — Сухо и охладено, тъкмо за ден като днешния.

Ким вдигна вежди. Не познаваше Едуард такъв.

— Е, казвай, какво има? — подкани Стантън и, целият в слух, се облакъти върху масата. — Да не се жените?

Ким се изчерви като домат. Смутена, се запита дали Едуард му е споменал за намерението да живеят заедно в къщата и в Салем. Не че беше някаква тайна, но тя искаше да го съобщи сама на майка си и баща си.

— Де да имах този късмет! — засмя се и Едуард. — Имам новини, макар и не чак толкова добри. Ким примига и го погледна. Беше удивена колко ловко се измъква от дебелашките подмятания на братовчед и.