Допустим риск

— Точно за това исках да се видим — отговори ученият.

— Какво според теб трябва да направя?

— Вече ти казах. Трябва да регистрираме фирма и да патентоваме незабавно лекарството във всичките му разновидности. — Наистина ли смяташ, че то може да донесе милиарди долари?

— Знам какво говоря — отвърна Стантън. — Това вече е областта, където имам най-голям опит.

— Тогава да не губим време! — прикани Едуард. — Да регистрираме фирмата и да запретваме ръкави.

Стантън се взря за миг в лицето на своя приятел:

— Ти май говориш сериозно?.

— Повече от сериозно.

— Добре де, като начало ни трябват имена — кимна Стантън. Извади от вътрешния джоб на сакото си малко тефтерче и химикалка. — Имена за лекарството и за самата компания. Дали да не наречем лекарството „Сома“, както в онзи роман?

— Вече има лекарство с това име — възрази ученият. — Какво ще кажеш за „Омни“ — така ще отразим широкия обхват на клинично приложение.

— Не ми звучи като име на лекарство — каза Стантън. — По приляга за фирма. Хайде да наречем компанията „Омни фармасютикълс“ — фармацевтична фирма „Омни“.

— Харесва ми — съгласи се Едуард.

— А какво ще кажеш, ако кръстим лекарството „Ултра“? — предложи Стантън. — Идеално е за реклама.

— Звучи добре.

Мъжете погледнаха Ким и Кандис — да видят тяхната реакция. Ким беше донякъде стъписана от разговора — явно Едуард не се притесняваше изобщо от този свой внезапен и неочакван интерес към бизнеса.

— Колко пари можеш да събереш? — обърна се той към Стантън.

— Колко време според теб ще мине, докато пуснем новото лекарство на пазара? — отвърна с въпрос приятелят му.

— Трудно ми е да отговоря — призна си ученият. — Дори още не съм сто процента сигурен, че става за пазара.

— Знам — успокои го Стантън. — Но все пак ми трябва някакъв приблизителен срок. Наясно съм, че от откриването на някакво лекарство до одобряването му от Службата за хранителни продукти и лекарствени средства обикновено минават дванайсет години, а средната стойност на разработката му е към двеста милиона долара.

— Не ми трябват дванайсет години — увери го Едуард. — Нито двеста милиона долара.

— Колкото по-къс е периодът на разработване, толкова по-евтино излиза — това е очевидно. И толкова по големи са печалбите.

— Ясно — каза ученият. — Но да ти призная, печалбите не ме вълнуват чак толкова.

— А ти как мислиш, колко пари са ти нужни?

— Налага се да оборудвам лаборатория по последната дума на медицинската техника — започна да разсъждава на глас Едуард.

— Какво и е на сегашната ти лаборатория? — изненада се Стантън.

— Тя е на Харвардския университет — отвърна ученият. — Налага се да изнеса разработката на „Ултра“ извън тази лаборатория, все пак при назначаването съм подписал трудов договор, който ми забранява странична дейност.

— Това ще ни създаде ли трудности?

— Според мен не. Договорът важи само за открития, направени в работно време с апаратура на университета. Ще твърдя, че съм разработил лекарството в свободното си време, което всъщност си е почти така. Ала най-важното в случая е, че не ме е страх, дори и да се стигне до съд. Така де, не съм собственост на Харвардския университет.

— А развойният период? — напомни Стантън. — Колко можеш да го скъсиш?

— Много — отвърна ученият. — Онова, което най-вече ме смая в „Ултра“ е, че както изглежда, лекарството изобщо не е токсично. Според мен дори само това ще накара Службата за хранителни продукти и лекарствени средства да го одобри бързо, понеже тъкмо изследванията за токсичност са най-продължителни.

— Доколкото разбирам, можем да получим разрешението на Службата с няколко години по-бързо от обикновено, така ли?

— Безспорно — потвърди Едуард. — Ако няма токсичност, изследванията с животни ще приключат по-бързо, а клиничната част може да бъде спестена изцяло, ако обединим фаза II и фаза III с ускорения график на Службата за лекарствени средства.

— Ускореният график на Службата е само за животоспасяващи лекарства — напомни Ким.

— Ако „Ултра“ се окаже толкова ефикасно при депресия, както си мисля, със сигурност ще успеем да убедим властите, че лечението с него може да предотврати някои сериозни заболявания.

— Ами Западна Европа и Азия? — попита Стантън.

— Не ни трябва одобрението на Службата за лекарствени средства, за да пуснем лекарството на тамошния пазар.

— Точно така — подкрепи го ученият. — Съединените щати не са единственият пазар за лекарствени средства.

— Знаеш ли какво — подхвана пак другият мъж. — Мога лесно да събера четири-пет милиона почти без да разпилявам капитала на фирмата, понеже средствата ще бъдат, кажи-речи, само мои. Какво ще кажеш?

— Фантастично! — отвърна Едуард.

— Кога можеш да започнеш?

— Утре. Ще се заема със събирането на сумата, ще впрегна и адвокатите, за да регистрираме фирмата и да помислим за документите за патентоването.

— Знаеш ли дали можем да патентоваме ядрото на молекулата? — поинтересува се ученият. — Така ще предотвратим създаването на други лекарства с такова молекулно ядро.

— Нямам представа, но ще проверя.