Допустим риск

Келнерката донесе виното. Стантън разигра цяло театро — дълго оглежда етикета, преди да и разреши да махне тапата, разлюля златистия еликсир в чашата си, вдъхна аромата му, пробва го на вкус, с очи обърнати към тавана, и дори го гледа срещу светлината, преди най-сетне да благоволи да и даде знак да налее на всички.

— Изненадан съм, мой човек! — рече той на Едуард. — Много добър избор си направил.

Сетне понечи да вдигне наздравица, но Едуард го спря.

— Мой ред е! — каза той и вдигна чаша към Стантън. — Да пием за най-умния предприемач в световната фармацевтика!

— Пък аз вече си мислех, че си ме отписал! — засмя се другият мъж. Всички отпиха от виното.

— Имам един въпрос към теб — обърна се пак Едуард към Стантън. — Сериозно ли говореше, когато преди няколко дни каза, че ново психотропно лекарство с доказано действие може да донесе милиард долара?

— Напълно — потвърди приятелят му. Веднага заряза шегите и наостри уши. — За това ли сме тук? Да нямаш нещо ново за лекарството, пратило ме на кратко психеделично пътешествие?

И Кандис, и Ким в един глас го попитаха за какво психеделично пътешествие говори. Щом разбраха какво се е случило, изпаднаха в ужас.

— Какво се втрещихте, никак не беше зле! — успокоително махна с ръка Стантън. — Дори ми беше приятно.

— Имам много нова информация — отговори Едуард на въпроса му. — От добра по-добра. Променихме молекулата и така отстранихме психеделичното въздействие. Вече смятаме, че сме създали следващото поколение лекарство от рода на прозака и ксанакса. Изглежда съвършено. Не е токсично, може да се приема орално, има по-малко странично действие и вероятно по-широк обсег терапевтични възможности. Всъщност благодарение на уникалния строеж на страничните вериги, които могат да бъдат променяни и заменяни, не е изключено лекарството да има почти неограничени лечебни психотропни свойства.

— Бъди по-конкретен — помоли Стантън. — Какво според теб е въздействието на лекарството?

— Смятаме, че то като цяло подобрява настроението. Както личи, е антидепресант и анксиолитик, което ще рече, че притъпява тревожността. Действа и като общо тонизиращо средство, помага за преодоляване на умората, внася спокойствие, изостря сетивата и засилва паметта…

— Мили Боже! — ахна Стантън. — А остана ли нещо, което да не прави? Напомня ми за Сома от „Прекрасният нов свят“.

— Сравнението е уместно, не се шегувай — поклати глава Едуард.

— Подобрява ли секса?

— Не е изключено. Щом изостря сетивата, и сексът би трябвало да е по-пълноценен.

Стантън вдигна рязко ръце.

— Дявол го взел! — викна възторжено той. — Тук става дума за молекула, която ще донесе не един, а поне пет милиарда долара!

— Без майтап?

— Говоря абсолютно сериозно. Можеш да добавиш още един милиард — закима Стантън.

Келнерката прекъсна разговора. Те дадоха поръчката за вечерята. След като жената се отдалечи, пръв се обади Едуард.

— Но още не сме доказали нищо — уточни той. — Не сме провеждали контролни опити.

— Въпреки това, както гледам, ти си убеден в правотата си — отбеляза приятелят му.

— Повече от убеден.

— Кой знае за молекулата? — поинтересува се Стантън.

— Само аз, асистентката, която работи непрекъснато с мен, и вие на тази маса. — Имаш ли представа какви са механизмите на действие на лекарството?

— Съвсем смътна — призна ученият. — Както личи, то стабилизира концентрацията на основните мозъчни невротрансмитери и така действа на различни равнища. Влияе не само на отделните неврони, но и на цели мрежи от клетки, сякаш е мозъчен хормон.

— А как стигнахте до него? — поинтересува се пак другият мъж.

Едуард му обясни връзката между прапрабабата на Ким, лова на вещици в Салем и хипотезата, че обвинителките в селището са били натровени от гъбична плесен.

— Ким попита дали това може да бъде доказано и така взех проби от пръстта — разказа ученият.

— Аз нямам никаква заслуга — възрази младата жена.

— Как така да нямаш! — възкликна Едуард. — Имаш, и то голяма. И ти, и Елизабет.

— Колко странно — намеси се и Кандис. — Да откриеш лекарство в проба от пръстта!

— Изобщо не е странно — рече ученият. — Доста от важните лекарства, например цефалоспорините и циклоспоринът, са намерени именно в пръстта. Странното в нашия случай е, че лекарството идва от дявола.

— Бива ли да говориш така! — скастри го Ким. — Чак ме побиват тръпки.

Едуард се засмя закачливо. Вдигна пръст и поясни на компанията, че от време на време Ким я наляга суеверие.

— И на мен сравнението нещо не ми харесва — подкрепи я обаче братовчед и. — Предпочитам да смятам, че лекарството е дошло от небесата.

— Връзката с лова на вещици не ме притеснява ни най малко — каза ученият. — Дори обратното, харесва ми. Откриването на лекарството не оправдава смъртта на двайсет души, но поне и придава някакъв смисъл.

— На двайсет и един души — поправи го Ким и обясни на другите, че историците са подминали екзекутирането на Елизабет.

— Всъщност, все ми е тая, дори и лекарството да е свързано с библейския потоп — заключи Стантън. — При всички положения откритието е невероятно. — Извърна очи към Едуард: — Какво ще правиш оттук нататък?