Драконът

Йоаким шофираше по магистралата с постоянна скорост от 110 километра в час и забеляза предните фарове на един автомобил отзад, който бързо го застигаше. Мъжът още по-силно стисна с ръце волана. Веднага след това другата кола ги задмина. Беше такси. Светлината върху покрива беше запалена, а двигателят изръмжа в момента, в който премина покрай тях по лявата лента.

Ингер го погледна.

– Според теб, той е просто един долен човек, нали? Йоаким се загледа в задните светлини на таксито, което изчезна зад върха на възвишението в далечината.

– Не просто долен човек, а безмилостно копеле.

– Той е помагал на бедните и преследваните в продължение на десетилетие...

– Какво всъщност се опитваш да кажеш?

– Това, което се мъча да ти кажа, – тя се изправи на седалката си, – е, че...

Йоаким я погледна.

– Да?

– Ти може би не знаеш колко голямо сърце има той, с какъв ангажимент се е нагърбил, а? Великите личности винаги са имали и тъмна страна, ти би трябвало да го знаеш, Йоаким. Силна воля, трудолюбие, енергия и харизма – човек не може току-така да притежава подобни качества. Също така те са и амбициозни, много по-амбициозни от нас, простосмъртните. Освен това имат и гигантско его...

– И са християни?

Тя задиша тежко.

– Той е силно религиозен човек.

– Той е сред най-лошите, Ингер. Неговите богове се наричат алчност, коравосърдечност и личен престиж. Ферен има такава представа за собственото си аз, която кара всяка божествена фигура да избледнее. – Той се обърна към нея.

– Защо все още го защитаваш? Какво ти е казал?

– Нямам сили да го повторя – каза спокойно тя.

Часът наближаваше четири и половина сутринта, когато решиха да отседнат в хотел. Поеха към Лилехамер и се насочиха към един хотел, в който Ингер и преди беше ходила

– Хотел "Радисън САС Лилехамер".

Хотелът беше разположен във високата част на града. Беше почти нереално спокойно и тихо, когато спряха на паркинга на хотела и излязоха от автомобила. Слънчевите лъчи вече сгряваха с топлината си, а силна птича песен от дърветата наоколо беше единственото, което можеше да се долови.

– Не искам да съм сама в стая – заяви Ингер, когато се насочиха към рецепцията. – Нали разбираш, без да...

Йоаким я прекъсна.

– Разбирам.

Йоаким изчака рецепционистката да направи копие на кредитната карта. Наеха стаята за едно денонощие. Въпреки това обаче след няколко часа те отново щяха да потеглят.

Ингер се съблече веднага след като се нанесоха в хотелската стая, изпълзя под завивката на двойното легло, облечена в бикини и тениска, и му обърна гръб. Жената заспа почти веднага.

Но Йоаким не можа да заспи. Лежеше буден до нея.

Дишането ѝ беше равномерно и тежко. От време на време промърморваше по нещо неразбираемо и напрягаше тялото си.

Когато часът мина десет, той повече не можеше да лежи. Взе си душ, сгря вода в електрическата кана и си направи чаша разтворимо кафе. Ингер все още помръдваше неспокойно, но продължаваше да спи дълбоко.

Той включи телевизора и поседя на стола, гледайки "ТВ2", новинарския канал, звукът беше доста намален. Той примигна с очи. Видя кадри с горящи сгради и хора, които бяха интервюирани, докато той самият си мислеше за Хенрик – дали щеше да се осмели да се обади, да чуе дали всичко беше наред с него. Той помнеше фамилията на приятелката на Анжелика. То може би не беше толкова разпространено. Тя се казваше Хеге Ронг. Можеше просто да звънне на 1880 и да вземе номера ѝ.

Внезапно той стана и се загледа. Кадри с Арве Магне Ферен неочаквано се бяха появили на екрана. Той затърси пипнешком дистанционното и увеличи звука.

Ингер рязко се събуди. Тя се изправи на лакти и объркано се огледа около себе си.

Гласът на водещата от новините стана по-ясен:

– ... е бил открит мъртъв в своя апартамент рано днес. През последните няколко дни Арве Магне Ферен бе подложен на огромен натиск, след като вестник "Бизнесът днес" публикува разкритие за съмнителни фирмени транзакции със средства за подпомагане чрез неговите организации в Судан.

Камерата приближи и един голям екран до водещата на новините се появи в кадър. На екрана беше показан репортер, който седеше в готовност с микрофон в ръка.

– Нашият репортер е на мястото на събитието – продължи водещата, – нека да разберем какво има да ни разкаже Хенрик Мюре по случая.

Репортерът зае целия екран.

– В жилищния блок, намиращ се точно зад мен, Арве Магне Ферен е бил открит мъртъв рано днес. Следователите от полицията вече са тук, но от това, което успяхме да видим досега, няма следи от убийство...

Ингер се взираше невярващо в екрана, докато репортерът продължаваше. Беше казано нещо за обкръжението на Ферен като занимаващ се с дейност по подпомагане и повториха за натиска на медиите върху него от миналата седмица, както и че ще се върнат към събитието.

След това репортажът свърши.

Когато следващият акцент от деня започна, Йоаким намали звука. Той се обърна и видя, че Ингер беше покрила лицето си с ръце.

Йоаким седна на края на леглото до нея и обгърна рамото ѝ с ръката си.

– Всичко свърши – успокои я Йоаким. – Той сам е направил избора си.