Драконът

Ингер разтърси глава. Тя отпусна ръцете си и го погледна.

– Никога – каза тя с просълзени очи. – За нищо на света. Не и Арве. Аз го познавам. Той никога не би... Убили са го.

– Кой?

– Хора от разузнаването. – Тя стисна ръката му. – Истина е. Те трябваше да скрият, че в страната има военнопрестъпници.

– От разузнаването ли? – Той не можеше да спре да се усмихва.

Тя разтърси глава.

– О, мили Господи, та той е мъртъв.

Йоаким стана.

– Искаш ли малко вода?

Тя го загледа продължително с червени и подути очи. Ръцете ѝ лежаха свити върху завивката пред нея.

– Те са го убили. Напълно съм убедена. Те са го убили.

Йоаким поклати глава. Тялото му беше едновременно неспокойно и напрегнато. Всичко беше хаос.

– Какво, по дяволите, се случва тук, Ингер? Разкажи ми всичко!

Тя бавно вдигна погледа си.

– Арве разполагаше с класифицирана информация. За норвежките власти би било катастрофа, ако тя станеше обществено достояние. Аз съм сигурна, че той ги е заплашвал да разкрие всичко.

Йоаким потъна в стола си.

– Моля те. Обясни за какво, по дяволите, говориш!

– Аз ти разказах за военнопрестъпниците в Норвегия, за да разбера дали ти също знаеш...

– За какво?

– За операция "Дракон".

Йоаким разтърси глава.

– Каква операция?

– Обявяването на мир в Южен Судан.

Йоаким въздъхна.

– Да?

– И значи ти... все още не схващаш?

– Какво да схващам?

Ингер тежко издиша.

– Мнозина висшестоящи офицери рискуваха да бъдат изправени пред съда за геноцид... Но като част от въвеждането на мира в Южен Судан на тях им беше дадена нова идентичност и те бяха изпратени в Норвегия. Това и допълнителни милиони за подпомагане са били норвежкият принос във въдворяването на мира.

Йоаким поклати невярващо глава.

– Да не би да искаш да кажеш, че норвежките власти са подвели под отговорност офицери за геноцид, водейки ги от Судан към Норвегия, и са им позволили да останат тук безнаказано?

– Да. Взели са ги като бежанци с квоти на ООН. Арве помогна по време на преговорите, той познаваше всички враждуващи страни. Без него те никога нямаше да успеят да въдворят мир. – Тя го погледна с отчаяние. – Боже Господи, той сигурно ги е заплашил, че ще разкрие операция "Дракон".

– Значи усилията на Норвегия във воденето на преговори са изисквали малко индулгенции, които да бъдат пазени в дълбока тайна, това ли се опитваш да кажеш?

– Това е политика, Йоаким. Пет пари не давам дали норвежките политици изпитват нужда от международно признание и от потупване по гърба. Ако това помага на бедните хора и въдворява мир, то това е достатъчно добро за мен.

– Защо ми разказа цялата проклета история за военнопрестъпниците в Норвегия, Ингер? Защо?

– Не ти разказах много повече от общоизвестната информация. Ще се нуждая от твоята дискретност, наистина ли не го проумяваш? Арве искаше аз да ти дам нещо, така че ти да се разкриеш и да ми разкажеш каквото знаеш, както и какво си намислил да правиш.

– Агент на Дракона?

Тя вдигна рамене.

– Ти можеше да решиш да му създадеш трудности, а единствените, които щяха да страдат от това, са най-бедните от бедните. Но именно това е изключително трудно за разбиране от някой като теб. – Тя го погледна с презрение в очите.

– Това ли ти каза: че ако има проблеми, то те ще засегнат най-вече бедните? Може ли да си толкова наивна, Ингер?

– Това е съвсем просто последствие от причинно-следствена връзка.

– Наистина ли? А операция "Дракон"?

– Операция "Дракон" е политика на високо равнище. Тя доведе до мир за много хора. Но ако това беше разкрито, щеше да има съпротива. Арве вероятно е единственият извън политическата система, който може да докаже случилото се.

– Ами ти?

Тя разтърси глава.

– Ти нямаш никакви доказателства – констатира той.

– Не.

Йоаким стана, не можеше повече да седи спокойно.

– Далайла е дошла в Осло, за да разкрие един от най-презираните военнопрестъпници на Судан, а сега ти твърдиш, че норвежките власти, с пълно съзнание и воля, са го довели тук? Дали са му разрешение да остане, както и жилище, заплата, събрали са го отново със семейството му и всичко останало? Само за да могат задниците на някакви си политици да се окъпят в славата на ангели пазители на световния мир? – Йоаким усети, че лицето му гори. – Те са знаели, че той е убивал, измъчвал и изнасилвал невинни и въпреки това са му позволили да остане тук, напълно свободен?

– Но опитай се да разбереш! Военнопрестъпниците също са хора като теб и мен. Единствената разлика е, че те са били жертви на неописуеми, адски обстоятелства. Но те също имат право на живот, не го ли разбираш?

– Да не би да имаш предвид, че тук става въпрос за това?

– Да – изкрещя тя, – тук става въпрос за това!

– Че военнопрестъпниците не бива да бъдат наказвани за своите престъпления, а да бъдат възнаграждавани?

– Суданското население е достатъчно наказано само по себе си.

Йоаким започна да си облича дрехите, които седяха на гърба на стола. Той я погледна с отвращение.