Драконът

НО В НОРВЕГИЯ политиците мълчат. Три норвежки правителства бяха на власт в периода, когато обсъжданите самолети преминаваха през норвежкото въздушно пространство и кацаха на норвежки летища, две ръководени от Йенс Столтенберг, едно от Шел Магне Бондевик. Това означава, че шест норвежки партии са одобрили схемата, затворили са си очите за нея или въобще не са били наясно какво се случва. Най-лошото за признаване от страна на политиците, които искат да изглеждат отговорни, е трудно да се определи. Но тоталната липса на ангажимент по въпроса е поразителна.

Когато малко по-късно изключи компютъра, се беше замислил. Тя имаше право, мислеше си той. Ингер Холмсбю вероятно имаше право.

Но точно сега той имаше да мисли за други неща.

Докато си взимаше душ, му хрумна маршрут за бягство, който запрехвърля в мислите си.

По пътя щяха да ги хванат относително много камери за наблюдение, той беше наясно с това. Но щеше да отнеме време, ако полицията решеше да ги провери, дълго време и тогава най-сетне щяха да бъдат под прикритие.

Всичко изглеждаше под контрол, с изключение на най-важното – Хенрик. Първоначално той беше планирал да използва необходимото време с него, за да установят добър контакт помежду си и може би да започнат да си общуват с Анжелика. Но заради Далайла планът трябваше да се забърза. Той нямаше никакъв избор. Трябваше да се случи веднага. Дракона се беше раздвижил.

66.

 – Ченгетата са тук – прошепна Андреас в ухото на Мартин.

Мартин седеше в периферията на училищния двор и гледаше една група от десети клас, която играеше баскетбол, когато Андреас се появи, тичайки.

Андреас хвана ръката на Мартин и го дръпна настрани. Мартин с неохота го последва.

– Колата на ченгетата е там, точно ей там. – Той посочи. – Разговарят с директора и майката на Файте-Йон – прошепна Андреас развълнувано в ухото му.

– Майката на Файте-Йон?

– Да! – прошепна Андреас превъзбудено. – Виж, сега идват.

И двамата погледнаха към входа. Двама полицаи в униформа, директорът, инспекторът и майката на шишкото излязоха. Десетокласниците, които играеха баскетбол, спряха.

Внезапно всички в училищния двор спряха и се загледаха.

Петимата прекосиха училищния двор и поеха по посока към салона по физическо.

Много от учениците зяпаха с отворена уста. Отдалеч намирисваше на проблеми. Нещо голямо трябва да се беше случило.

– По дяволите, какво е това? – попита Мартин, когато петимата изчезнаха зад вратата на гимнастическия салон.

– Нямам идея – отвърна Андреас. Лицето му беше леко почервеняло.

Пет минути по-късно в класната стая те веднага забелязаха по изражението на учителя, че нещо сериозно се беше случило. За първи път учениците вдигаха съвсем малко шум и суматоха след голямото междучасие. Повечето си седнаха на чиновете. Очакването беше изписано на лицата им. Нещо трябва да се беше случило с Файте-Йон и сега те щяха да научат точно какво.

– Йон Халворшен от 9 "В" е бил нападнат и малтретиран в своя собствен дом снощи – заяви учителят. – Двама са нахлули в дома му. Йон е под наблюдение в болницата.

Сред класа започна да се шушука.

Мартин се хвана с две ръце здраво за чина. Чувстваше се замаян.

– От полицията са дошли тук, в училището ни, заедно с майката на Йон. Полицията иска да ни каже нещо. Затова ни помолиха да съберем всички класове в гимнастическия салон незабавно. Ето защо искам всички заедно да...

Но следващите думи потънаха в шума, идващ от учениците, които веднага се бяха оживили, както и от стъргането по пода на столове и маси.

Андреас и Мартин бяха от последните, които станаха. Без да продумат и дума, те излязоха от класната стая и се смесиха с равномерния и все по-нарастващ поток от ученици в коридора. Едната врата се затръшваше, следвана от другата, и учениците се стекоха от класните стаи.

В гимнастическия салон бяха сложени пейки. Мартин си намери място на една от най-задните, на голямо разстояние от Андреас. Точно сега той нямаше никакво желание да седи до него. Далеч напред стоеше майката на Файте-Йон, заедно с полицаите, мъж и жена, както и директорът, и инспекторът. Бяха застанали около статив с микрофон.

Отне малко време, преди всички да влязат. Нямаше достатъчно места за сядане, затова повечето трябваше да седят прави. Когато и последният най-сетне беше влязъл вътре и един от учителите затвори и двете двойни врати, се дочу леко прочистване на гърлото в един от високоговорителите и бученето на гласовете в залата утихна.

Мартин се скри зад гърба на едно момиче на мястото пред него. Той седеше с опрени върху коленете си лакти и гледаше право надолу към лакирания паркет.