Другата Болейн

— Бог да ви прости, че излагате всички ни на такава опасност — каза чичо ми студено. — Предателство е да се говори така. Не съм го чул. Вие не сте го казали. А сега вървете.

Уилям ми помогна да се изправя на крака и тримата излязохме бавно от стаята. На прага Джордж се обърна и понечи да възрази, но вратата се затвори тихо пред лицето му, преди да успее да отрони и дума.

Ана се събуди късно сутринта, изгаряща от огън. Аз отидох да потърся краля. Дворът се подготвяше да замине за двореца в Гринич, но кралят беше далеч от шума и глъчката, увлечен в игра на кегли в градината, заобиколен от фаворитите си, сред които особено изпъкваха Сийморови. Зарадвах се да видя Джордж до него, самоуверен и усмихнат, както и чичо ми сред публиката. Баща ми предложи на краля добър залог с големи шансове за успех, и кралят прие залога. Аз изчаках, докато не търколиха топката и баща ми не даде със смях на краля двадесет златни монети, преди да изляза напред и да се поклоня.

Кралят се намръщи, като ме видя. Веднага разбрах, че не е обзет от благосклонност към нито едно от момичетата Болейн.

— Лейди Мери — каза той хладно.

— Ваше величество, идвам от името на сестра си, кралицата.

Той кимна.

— Тя моли дворът да отложи заминаването си за Гринич с една седмица, докато здравето й напълно се възстанови.

— Твърде късно е — каза той. — Тя може да се присъедини към нас, когато се почувства по-добре.

— Те едва са започнали да опаковат.

— Твърде късно е за нея — поправи ме той. Веднага по поляната се разнесе притихнал шепот. — Твърде късно е тя да ме моли за благоволение. Разбрах, каквото трябваше.

Аз се поколебах. Обзе ме мъчително желание да го хвана за яката и да разтърся дебелото му туловище, за да пропъдя егоизма му. Бях оставила сестра си болна след кошмарно раждане, а ето къде беше съпругът й, който гледаше спокойствието си, играеше на кегли под слънчевите лъчи и уведомяваше двора, че далеч не е благоразположен към нея.

— Тогава трябва да знаете, че нито тя, нито аз, нито който и да е от семейство Хауърд не сме отстъпили от лоялността си и любовта си към вас дори и за миг — казах аз. Видях как чичо ми се намръщи, когато намесих роднинските връзки.

— Нека се надяваме, че не на всички ви ще се наложи да доказвате верността си — каза кралят с неприятен тон. После той се извърна от мен и повика Джейн Сиймор. Тя се отдели от групичката придворни дами и скромно доприпка на пръсти с поглед, забит в земята.

— Ще се разходите ли с мен? — попита той със съвсем различен тон.

Тя се поклони така, сякаш това беше твърде голяма чест, за да може да пророни и дума, после постави ръката си на обсипания му с диаманти ръкав и те се отдалечиха заедно, а дворът се нареди зад тях и ги последва на почтително разстояние.

Из двора безспирно се носеха слухове, които Джордж и аз не можехме да отхвърляме сами. Всяка думичка, която клеветеше Ана, някога се наказваше със смърт. А сега имаше песни и шеги за нейното разпуснато обкръжение, както и скандални измислици за причината тя да не може да износи дете.

— Защо Хенри не им затвори устите? — попитах Уилям. — Бог знае, че има и властта, и законното право да го направи.

Той поклати глава.

— Той им позволява да говорят, каквото искат — каза той. — Казват, че тя едва ли не е продала душата си на дявола.

— Глупаци! — разярих се аз.

Той нежно взе ръцете ми и разтвори свитите пръсти.

— Но, Мери, как иначе може тя да създаде дете урод освен чрез чудовищен съюз? Трябва да е извършила грях.

— С кого, за Бога? Да не би ти да смяташ, че тя има съглашение с дявола?

— А ти не мислиш ли, че тя би го сторила, ако това щеше да й донесе син? — попита той.

Това ме накара да млъкна. Аз се взрях измъчено в кафявите му очи и казах:

— Шшт — уплашена от думите му. — Не искам да мисля за това.

— Ами, ако тя наистина е направила някаква магия, с която е заченала уродливо дете?

— Какво тогава?

— Тогава той ще бъде в правото си да я остави.

Аз се опитах да се засмея.

— Това е неуместна шега в неуместно време, Уилям.

— Това не е шега, съпруго моя.

— Не разбирам! — извиках аз, внезапно изгубила търпение от начина, по който светът се бе преобърнал в един миг. — Не мога да разбера какво се случи с нас!

Без да обръща внимание на това, че бяхме в градината и че всеки момент някой можеше да дойде, той обгърна с ръка кръста ми и ме придърпа така близо до себе си, сякаш бяхме в конюшнята на нашата ферма.

— Любов, моя любов — каза той нежно. — Тя трябва да е извършила нещо ужасно, за да роди чудовище. А ти дори не знаеш какво е било то. Никога ли не си изпълнявала някоя нейна тайна заръка? Да доведеш акушерка? Да донесеш отвара?

— А ти самият… — започнах аз.

Той кимна.

— А аз погребах мъртво бебе. Дай Боже тази работа да се потули бързо и да не задават твърде много въпроси.