Другата Болейн

— Аз изпитвам същото към Франсис.

— Не е същото.

— Откъде знаеш какво означава любовта му за мен?

— Знам, че не може да е същото като любовта между мъжа и жената.

— Не е. Аз го обичам така, както мъж обича мъж.

— Това се осъжда от Светото Писание.

Той взе ръцете ми и се усмихна с неустоимата усмивка на Болейн.

— Мери, живеем в опасни времена и единственото ми успокоение е любовта на Франсис. Нека ми остане поне това. Защото Бог ми е свидетел, че нямам много други радости, и мисля, че ни грози най-сериозна опасност.

Свитата на Ана мина покрай нас и когато тя ни доближи, дръпна юздите на коня си и ни се усмихна ослепително. Беше облечена с рокля за лов в най-тъмния оттенък на червения цвят и с тъмночервена шапка, килната назад, с дълго перо, забодено на периферията и огромна рубинена брошка.

— Vivat Ана! — викна брат ми в отговор на подчертаното й великолепие.

Погледът й пробягна от нас към сенките на голямата зала — очакваше да види краля, който да я чака там. Изражението й не се промени, когато видя, че го няма.

— Добре ли си? — попитах я аз, като пристъпих напред.

— Разбира се — каза тя ведро. — Защо да не съм?

Аз поклатих глава.

— Няма причина — отвърнах предпазливо. Определено не трябваше да споменаваме за умрялото бебе, както никога не бяхме споменали за другите.

— Къде е кралят?

— На лов — каза Джордж.

Ана закрачи към двореца, а слугите тичаха пред нея да й отворят вратите.

— Знаеше ли той, че идвам? — попита тя през рамо.

— Да — отвърна Джордж.

Тя кимна и изчака да влезем в покоите й и да затворим вратите.

— А къде са дамите ми?

— Някои от тях са на лов с краля — казах аз. — А други са… — аз разбрах, че не мога да довърша изречението. — А други не са — казах аз безнадеждно.

Погледът й се отмести към Джордж и тя повдигна вежда.

— Ще ми обясниш ли какво иска да каже сестра ни? — попита тя. — Знаех, че френският и латинският й са непонятни, но сега явно и английският й е станал недостъпен.

— Твоите придворни дами се суетят около Джейн Сиймор — каза той глухо. — Кралят й даде покоите на Томас Кромуел и вечеря с нея всеки ден. Там тя има свой малък двор.

Ана занемя за миг и погледна от брат ни към мен.

— Вярно ли е това?

— Да — казах аз.

— Дал й е покоите на Томас Кромуел? Значи той може да ходи в покоите й, без никой да разбере?

— Да.

— Любовници ли са?

Аз погледнах към Джордж.

— Няма как да се разбере — каза той. — Но бих се обзаложил, че не са.

— Не са?

— Тя изглежда така, сякаш не би приела ухажването на женен мъж — каза той. — Залага на добродетелността си.

Ана отиде бавно до прозореца, сякаш така щеше да разгадае промяната в своя свят.

— На какво се надява тя? — попита. — След като едновременно го прикотква и го отблъсква?

Никой от нас не й отвърна. Кой ли можеше да знае по-добре от нас?

Ана се обърна и впери в нас дебнещ поглед като котка.

— Въобразява си, че може да ме измести? Да не е полудяла?

Никой от нас не й отвърна.

— И на Кромуел е заповядано да се оттегли заради тази сган Сийморовци?

Аз поклатих глава.

— Кромуел е предложил покоите си.

Тя бавно кимна.

— Значи, Кромуел се обявява открито срещу мен.

Ана погледна към Джордж за успокоение. Погледът й беше странен, сякаш не беше сигурна в него. Ала Джордж никога не й бе изневерявал. Той колебливо се приближи към нея, сложи ръката си на рамото й, по братски. Вместо да се обърне към него за прегръдка, тя отстъпи назад, докато той не се оказа зад нея и склони глава на гърдите му. Той въздъхна, обви я с ръце и я залюля нежно, както стояха, загледани през прозореца към Темза, която блестеше на зимното слънце.

— Мислех си, че ще те е страх да ме докоснеш — каза тя нежно.

Той поклати глава.

— О, Ана. Според законите на страната и църквата аз съм анатемосан десетки пъти.

Аз потреперих при тези думи; а тя се изкиска като момиченце.

— А и каквото и да сме направили, то беше от любов — каза той меко.

Тя се обърна в обятията му и го погледна внимателно в лицето. Дадох си сметка, че никога в живота си не я бях виждала да гледа някого така. Гледаше така, сякаш я интересуваше какво чувства той. Той не беше просто поредно стъпало по стълбицата на амбицията й. Той беше нейният любим.

— Дори когато резултатът беше чудовищен? — попита тя.

Той сви рамене.

— Не се преструвам, че разбирам от теология. Но все пак, кобилата ми роди жребче с два залепени крака и аз не я удавих за вещерство. Тези неща се случват в природата и не е задължително винаги да значат нещо. Ти нямаше късмет и това е всичко.

— Няма да оставя това да ме уплаши — каза тя твърдо. — Виждала съм как представят свинска кръв за кръв на светец и как наливат светена вода от извора. Половината от ученията на църквата имат за цел да подведат човека, а другата половина — да го уплашат, за да го накарат да се подчинява. Няма да ме подведат, нито да ме уплашат. С нищо. Аз взех решение да проправя пътя си сама и ще го направя.

Ако Джордж я беше слушал по-внимателно, той щеше да долови остротата и нервността в гласа й. Но той гледаше грейналото й решително лице.

— Напред и нагоре, Anna Regina! — каза той.

Тя му се усмихна лъчезарно.