Другата Болейн

С ръце на корема, аз си казах, че беше изтекла много вода от времето, когато аз стоях пред олтара и се кълнях, че ще забравя всички други и ще бъда вярна на Уилям Кери. Той ме потърси с поглед и се усмихна вяло, сякаш също си мислеше, че далеч не бяхме предвидили подобна развръзка, когато само преди четири години кръстосаха ръцете ни.

Крал Хенри седеше най-отпред, гледаше как Джордж се обрича на бъдещата си съпруга и аз си помислих, че семейството ми добре се възползва от подутия ми корем. Кралят беше закъснял за моята сватба и беше дошъл само да засвидетелства уважение към приятеля си Уилям, а не за да почете семейство Болейн. Но сега, когато тази двойка обърна гръб на олтара, за да поеме по пътечката между столовете, кралят седеше на първия ред и заедно с мен поведе гостите на празненството. Майка ми ме погледна и ми се усмихна, сякаш бях единствената й дъщеря, докато Ана се измъкваше тихо от убежището си през една странична вратичка, а после яхна коня си и се отправи обратно към Хевър, придружена само от няколко слуги.

Представих си я как язди сама до Хевър, как се спира на портата и вижда замъка облян от лунната светлина, красив като приказка. После си представих виещия се към подвижния мост път. Дочух грохота от спускането на моста, после глухия тътен на копитата, когато конят пристъпваше предпазливо по дървените дъски. Представих си мириса на влага, който идваше от рова, лекия аромат на печено на шиш месо, което се долавяше на влизане в двора. Представих си плувналия в лунна светлина двор и края на неравното очертание на фронтона на фона на нощното небе и раздвоеното ми сърце закопня да бъда най-обикновена земевладелка в Хевър, вместо фалшива кралица на един маскарад, наречен кралски двор. С цялата си душа зажаднях да нося в утробата си законен син, да мога да погледна през прозореца на имението си и да видя своята земя — достатъчно ми беше едно малко имение — както и да знам със сигурност, че един ден тази земя ще му принадлежи по право.

Но вместо това аз бях късметлийката Болейн, една Болейн, благословена с богатства и спечелила благоразположението на краля. Болейн, която не можеше да предвиди границите на бъдещите владения на сина си и която не можеше да си представи колко високо той можеше да се издигне.

Лятото на 1524

Аз се оттеглих от двора през целия месец юни, за да се подготвя за раждането. Стаята ми беше тъмна, по стените й висяха гоблени — не можех да излизам навън, нито да дишам чист въздух, докато не се изнижеха шестте дълги седмици след раждането на бебето ми. Трябваше да стоя затворена два месеца и половина. За мен се грижеше майка ми, заедно с две акушерки, на които пък помагаха две слугини и камериерка. Пред стаята денонощно дежуреше аптекар, който чакаше да бъде извикан при необходимост.

— Може ли Ана да дойде при мен? — попитах майка си, като огледах притъмнялата стая.

Тя се намръщи.

— Баща й нареди да остане в Хевър.

— О, моля те — казах аз. — Това е толкова дълго време, бих искала тя да ми прави компания.

— Разрешавам да те посещава — нареди майка ми. — Но не може да присъства на раждането на кралския син.

— Или дъщеря — напомних й аз.

Тя прекръсти корема ми.

— Моля те, Господи, нека да е момче — промълви тя.

Не казах нищо, доволна, че щеше да се изпълни волята ми Ана да идва при мен и да ме вижда. Тя дойде за един ден, но остана два. Така се отегчаваше в Хевър и се дразнеше от баба Болейн, че отчаяно искаше да се махне оттам — предпочиташе да се намира в мрачна стаичка със сестра си, която прекарваше дните си в шиене на дрешки за незаконороденото дете на краля.

— Ходила ли си до фермата Хоум? — поинтересувах се аз.

— Не — отвърна тя. — Само съм минавала край нея.

— Чудех се как ли вървят ягодите, които засадиха там.

Тя сви рамене.

— А фермата на Питър? Ходи ли за стригането на овцете?

— Не — каза тя.

— А знаеш ли каква е реколтата на сеното тази година?

— Не.

— Ана, какво, за Бога, правиш по цял ден?

— Чета — каза тя. — Упражнявам се по музика. Съчиних няколко песни. Яздя ежедневно. Разхождам се в градината. Какво друго мога да правя в провинцията?

— Аз ходя на обиколки по фермите — отвърнах.

Тя повдигна вежда.

— Те са винаги едни и същи. Тревата си расте.

— Какво четеш?

— Теология — каза тя сухо. — Чувала ли си за Мартин Лутер?

— Разбира се, че съм чувала — засегнах се аз. — Знам достатъчно, за да ми е известно, че е еретик и че книгите му са забранени.

Ана се усмихна загадъчно.

— Не е задължително да е еретик — каза тя. — Зависи от гледната точка. Чела съм неговите книги, както и книги от други автори, които мислят по същия начин като него.

— По-добре си мълчи — предупредих я аз. — Ако майка ни и баща ни разберат, че четеш забранени книги, ще те пратят отново във Франция или където и да е, само да се отърват от теб.

Тя сви рамене.

— Никой не ми обръща внимание, тъй като славата ти ме е засенчила. Има само един начин човек да бъде в центъра на вниманието на това семейство, и той е да скочи в леглото на краля. Трябва да си блудница, за да спечелиш любовта на роднините ни.