Другата Болейн

— Няма нищо по-добро за моето настроение — увери ме той. Припряно ме изправи на крака и ме придърпа встрани. Дамите бяха проточили шии до една, като в същото време се озъртаха и се опитваха отчаяно да разберат какво става. Едновременно с това те с все сили се стараеха да не ги уличат в подслушване на разговора. Баща ми и Джордж застанаха пред краля и пред мен, и започнаха да разговарят на висок глас за времето, за това колко малко време остава до лятното местене на кралския двор, като по този начин заглушаваха разговора, който с краля водехме шепнешком.

Хенри ме сложи да седна до прозореца и постави ръка на корсажа ми.

— Не е ли твърде стегнат?

— Не — отговорих му аз с усмивка. — Все още е твърде рано, ваше величество, едва си личи.

— Моля се на Бога този път да е момче — каза той.

Аз му се усмихнах с цялата дързост на истинска Болейн.

— Сигурна съм, че е — казах аз. — Спомнете си, че никога не съм твърдяла подобно нещо за Катерина. Ала този път съм сигурна. Сигурна съм, че е момче. Може да го кръстим Хенри.

Семейството ми бе възнаградено за моята бременност още през лятото. Баща ми стана виконт Рочфорд, а Джордж беше вече сър Джордж Болейн. Майка ми стана виконтеса и имаше право да носи тъмнолилаво. Съпругът ми, на свой ред, получи още едно имение, с което попълни своите разрастващи се владения.

— Мисля, че ви дължа благодарности, мадам — каза той. Беше избрал да седне до мен на вечерята и слагаше в чинията ми най-хубавото месо. Аз погледнах към подиума, където беше масата на Хенри, погледите ни се срещнаха, и аз му се усмихнах.

— Радвам се, че мога да ви бъда полезна — отговорих аз учтиво.

Той се облегна назад и ми се усмихна, но очите му бяха празни; бяха мътните очи на пияница.

— Ето, че прекарахме още една година така: вие в двора, а аз в кралската свита, при все това никога не се срещаме и рядко разговаряме. Вие сте любовница на краля, а аз — истински монах.

— Не знаех, че сте избрали монашеския живот — усмихнах му се добродушно.

Той беше достатъчно учтив, за да ми отвърне с усмивка.

— Аз съм женен и ерген едновременно — припомни ми той. — Откъде да намеря наследници на новопридобитата земя, ако не ми ги даде моята съпруга?

Аз кимнах. Ние се умълчахме за миг.

— Да, прав сте. Съжалявам — отвърнах лаконично.

— Ако вие родите момиченце и ако интересът му към вас угасне, ще ви върнат обратно при мен. И ще бъдем отново съпруг и съпруга — отбеляза Уилям разговорливо. — Как смятате, че ще си живеем? Ние двамата и двете незаконородени деца?

Аз го стрелнах с поглед.

— Не ми е приятно да ми говорите по този начин.

— Внимавайте — каза той. — Наблюдават ни.

На лицето ми веднага се изписа лишена от съдържание приятна усмивка.

— Кралят ли ни наблюдава? — попитах аз, като внимавах да не се оглеждам.

— Да, както и баща ви.

Аз взех късче хляб, започнах да го мачкам и извърнах глава, сякаш не говорехме за нищо особено.

— Не желая да говорите за моята Катерина по този начин. Тя носи вашето име.

— И това ще ме накара да я обикна?

— Мисля, че ако я бяхте видели, щяхте да я обикнете — защитих се аз. — Тя е много красиво дете. Не разбирам как е възможно да не я обикнете. Надявам се да прекарам това лято с нея в Хевър. Тогава ще дойде и време тя да проходи.

По лицето му вече не беше изписано онова безмилостно изражение.

— Това ли желаете, Мери? Вие, любовницата на английския крал? Най-голямото ви желание е да живеете в малкото имение и да учите дъщеря си да ходи?

Аз се засмях.

— Абсурдно е, нали? Но е истина. Не искам нищо друго, освен да бъда близо до нея.

Той разтърси глава.

— Мери, поправете ме, ако греша — каза той мило. — Когато се ядосам на вас и на тази глутница, наречена ваше семейство, когато започна да си мисля, че ме позорите, аз изведнъж виждам как всъщност всички се възползват от вас. Сред цялата тази суматоха всички ние ви кълвем, все едно сме ято гъски, а вие — апетитен комат хляб. За вас вероятно щеше да е по-добре да се бяхте омъжили за някой, който да ви обича и да ви пази само за себе си. Някой, който да ви беше дарил с дете и това дете да откърмите вие сама, без някой да ви се меси.

Представих си го и се усмихнах.

— Не мечтаете ли да се бяхте омъжили за такъв човек? Понякога ми се иска да го бяхте сторили. Искам да се бяхте омъжили за някой, който щеше да ви обича и да ви пази, независимо от облагите, които е можел да получи от това да ви предаде. И понякога — когато съм тъжен и пиян — ми се иска да бях имал куража да бъда този човек.

Аз оставих мълчанието да се проточи, докато вниманието на седящите около нас не бе привлечено от нещо друго.

— Каквото станало — станало — отвърнах тогава кротко. — Бяха направили избора вместо мен още когато бях твърде малка, за да разбирам. Сигурна съм, милорд, че сте постъпили правилно, като сте се подчинили на желанията на краля.

— Ще използвам влиянието си над него поне за едно нещо — каза Уилям. — Ще го убедя да ви остави да прекарате лятото в Хевър. Поне това мога да направя за вас.

Аз го погледнах.