Другата Болейн

— Защо, за Бога? Защо би го направил? — крещеше Хенри с пълно гърло на кардинал Уолси в пристъп на страшен гняв. Дори най-близките и предпочитани от краля придворни трепереха. Самите придворни дами видимо се изплашиха. Единствено кралицата, седнала на мястото си до краля на подиума в голямата зала, беше безучастна, сякаш на крачка от нея не се намираше най-могъщият човек в цяла Англия, завладян от неконтролируем гняв.

— Защо би ни предал този бесен испански пес? От къде му е хрумнало да освобождава Франсоа? Да не си е изгубил ума? — той се обърна към кралицата. — Този ваш племенник да не е полудял? Или участва в някаква двойна игра от световен мащаб? Дали не се опитва да ме изиграе така, както баща му е искал да изиграе моя? Нима в жилите на тези испански крале тече предателска кръв? Как ще ми отговорите на това, мадам? Той ви пише писма, не е ли така? Какво ви казва в последното? Може би, че иска да пусне на свобода най-лютия ни враг? А току-виж решил да ви уведоми, че е безумец или просто идиот?

Тя погледна към кардинала, за да види дали той няма намерение да се намеси; ала Уолси се отвръщаше от кралицата след последните сполетели ни събития. Той остана ням и отвърна на острия й поглед със спокойствието на дипломат.

Изоставена от всички, кралицата трябваше да понесе гнева на съпруга си сама.

— Моят племенник не ми разкрива всичките си намерения. Не знаех, че смята да освободи крал Франсоа.

— Надявам се това да е истина! — изкрещя Хенри, доближавайки лицето си съвсем близо до нейното. — Защото щяхте да бъдете обвинена в държавна измяна дори ако само бяхте дочули, че вашият племенник се е канел да пусне на свобода най-лютия враг на тази страна.

— Но аз не знаех това — каза тя непоколебимо.

— А Уолси казва, че имал и намерение да отхвърли брака с принцеса Мери! Със собствената ви дъщеря! Какво ще кажете на това?

— Не знаех — повтори тя.

— Извинете ме — намеси се Уолси любезно. — Струва ми се, че нейно величество е забравила вчерашната си среща с испанския посланик. Той, разбира се, трябва да ви е предупредил, че принцеса Мери ще бъде отхвърлена.

— Отхвърлена! — Хенри скочи от стола си, прекалено вбесен, за да може да седи на едно място. — И това ви беше известно, мадам?

Кралицата стана на крака, както й повеляваше етикета, след като и съпругът й се беше изправил.

— Да — каза тя. — Кардиналът е прав. Посланикът наистина спомена, че има известни съмнения относно годежа на принцеса Мери. Не ви го казах, защото не повярвах на ушите си и исках да науча това лично от племенника си. И все още не съм чула от него нищо такова.

— Страхувам се, че тук изобщо няма място за съмнения — намеси се кардинал Уолси.

Кралицата го изгледа невъзмутимо. Тя не бе пропуснала да отбележи, че кардиналът за втори път беше насочил гнева на съпруга й към нея, при това съвсем преднамерено.

— Съжалявам, ако смятате така — отвърна тя.

Хенри се тръшна на стола си. Беше така бесен, че не можеше да говори. Кралицата остана права, а той не я покани да седне. Дантелената украса по ръба на деколтето й потрепваше в такт с равномерното й дишане. Тя докосна леко края на молитвената си броеница, която висеше на кръста й. Никой не можеше да я обвини, че не е запазила присъствие на духа.

Хенри се обърна към нея с ледена ненавист.

— Известно ли ви е какво трябва да сторим, ако искаме да се възползваме от тази възможност, която Бог ни предоставя и която вашият племенник се кани да захвърли на вятъра?

Тя мълчаливо поклати глава.

— Ще трябва да въведем безбожен данък. Ще трябва да съберем нова войска. Ще трябва да се впуснем в нов поход към Франция и да воюваме още веднъж. И ще трябва да вършим това сами, съвсем сами, без ничия подкрепа, защото вашият племенник, вашият племенник, мадам, се сражава и печели една от най-щастливите победи, които може да завоюва един крал, после започва да си играе с нея и я захвърля, като че ли победата не означава нещо повече от песъчинка на морското дъно.

Дори тогава тя не помръдна. Но търпението й съвсем извади Хенри от равновесие. Той отново скочи от стола си и когато се хвърли към нея, тя ахна леко. За момент дори ми се стори, че ще я удари, но той само насочи обвинително пръст към лицето й.

— И вие не му повелявате да ми бъде верен?

— Повелявам — процеди тя през зъби. — Препоръчвам му да не забравя нашия съюз.

Кардинал Уолси поклати отрицателно глава зад гърба й.

— Лъжете! — изкрещя Хенри на кралицата. — Вие се смятате за испанска принцеса на първо място, титлата ви на английска кралица идва за вас след това!

— Господ знае, че съм ви вярна съпруга и че се чувствам англичанка — отговори тя.

Хенри отскочи и придворните зашумоляха, привеждайки се в поклон. Тези, които бяха част от свитата му, се поклониха забързано на кралицата и последваха стремителния му ход. Той обаче се спря на вратата.

— Няма да забравя това — извика той на кралицата. — Никога няма да забравя, нито да простя обидата, която племенникът ви ми нанесе, няма да забравя и да простя вашето проклето предателско поведение.