Другата Болейн

Кралят ми писа веднъж и в писмото си ми разказваше за лова и за убития от него дивеч. От писмото му оставах с впечатлението, че той щеше да се успокои едва когато не останеше жив елен в Ню Форест. Той добавяше, че дворът щял да бъде отново в Уиндзор през октомври, а по Коледа в Гринич, където ме очакваше — разбира се, без сестра ми и без бебето, на което пращаше целувка. Въпреки проявената в целувка нежност към детето ни, аз знаех, че вълшебните мигове от лятото, които прекарах с нея, скоро щяха да свършат, независимо от собствените ми желания, и че, подобно на селска ратайкиня, която трябваше да остави детето си, за да отиде на полето, така и аз трябваше да се върна към задълженията си.

Зимата на 1524

Когато се върнах в Уиндзор, заварих краля във весело настроение. Ловът беше минал прекрасно и в отлична компания. Носеха се слухове, че флиртувал с една от новите придворни на кралицата, някоя си Маргарет Шелтън, която ми се падаше братовчедка, също от рода Хауърд и която беше новодошла в двора; чух и една по-скоро смешна, отколкото достоверна история, за някаква дама, която се предлагала настоятелно на краля при всяка възможност, и накрая, само за да се отърве от нея, кралят я обладал в един храст и още преди дамата да си е оправила роклята, той скочил на коня си и изчезнал. Тя била принудена да остане на земята и да чака някой минувач да й помогне да се качи обратно на седлото, и с това се приключили опитите й да ме измести.

Разказваха се вулгарни истории за запои, за това как насинили окото на брат ми Джордж в кръчмарски бой, за някакво заслепено от любов по Джордж младо момче, което било изпратено обратно вкъщи, посрамено, след като му изрецитирало десетина любовни сонета, които подписало като Ганимед21. Общо взето, господата от двора бяха доста развеселени и самият крал беше в добро настроение.

Когато ме видя, той ме прегърна пред целия кралски двор — за късмет кралицата отсъстваше — и ме целуна страстно.

— Любима моя, как ми липсвахте — каза той разчувствано. — Кажете ми, че и аз ви липсвах.

Аз не можах да сдържа усмивката си при вида на изпълненото му с очакване сияещо лице.

— Разбира се — отвърнах аз. — От всички страни до мен стигат слухове, че ваше величество е прекарал чудесно.

Най-близките му компаньони се разкикотиха, а кралят, от своя страна, се усмихна смутено.

— Сърцето ми се свиваше от мъка по вас ден и нощ — каза той, като насмешливо имитираше рицарски комплимент. — Аз чезнех в мрак. А вие как сте? Как е бебето?

— Катерина е много красива, расте здрава и весела — казах аз, като натъртих леко на името й. — Тя е вече една прекрасна изтънчена дама, истинска роза в градината на Тюдорите.

Брат ми Джордж пристъпи напред и кралят ме пусна от обятията си, за да може Джордж да ме целуне по бузата.

— Добре дошла отново в кралския двор, мила сестричке — поздрави ме той. — Как е малката принцеса?

За миг настъпи гробна тишина. Усмивката угасна на лицето на Хенри. Аз погледнах Джордж с отворена уста, ужасена от грешката, която той беше направил. Той се завъртя светкавично на тока си и се обърна към краля.

— Наричам малката Катерина принцеса, защото всички я глезят така, сякаш е родена кралица. Трябва да видите дрешките, които Мери й е ушила и избродирала със собствените си ръце. А само да знаехте на какви чаршафчета си ляга малката императорка! Дори пеленките й имат нейните инициали. Добре бихте се посмели, ваше величество. Би било забавно да я видите. Тя е малката тиранка на Хевър и всичко трябва да стане така, както иска тя. Тя е истински кардинал. В детската стая тя е самият папа.

Той се беше измъкнал чудесно. Кралят се отпусна и се засмя при мисълта за бебето диктатор; всички придворни се засмяха в един глас с него на колоритното описание, което Джордж беше дал на бебето.

— Истина ли е това? Толкова много ли я глезите? — попита ме кралят.

— Тя е първото ми дете — оправдах се аз. — Освен това всичките й дрехи ще бъдат използвани за следващото бебе.

Аз бях улучила в десетката. Хенри веднага се замисли за следващото дете и разговорът потече нататък.

— О, да — каза той. — Но какво ще прави принцесата с такъв съперник в детската стая?

— Надявам се, че ще е още твърде малка, за да го осъзнае — каза Джордж ласкателно. — Тя може да си има братче още преди да е навършила годинка. Нека не забравяме, че Ана и Мери имат само няколко месеца разлика. Ние сме от плодовито потекло.

— О, Джордж, засрамете се — каза майка ми с усмивка. — Но наистина, едно малко момченце в Хевър толкова би ни зарадвало.

— Както и мен — каза кралят и ме погледна с обич. — Едно малко момченце ще ме направи безкрайно щастлив.

Веднага след като баща ми се завърна от Франция, се състоя поредният семеен съвет. Този път за мен беше предвиден специален стол край масата. Вече не бях девойка, на която да нареждат, а жена, спечелила благоразположението на краля. Вече не бях пионка в ръцете им. Бях най-малкото топ.