Другата Болейн

— Да предположим, че тя отново зачене, при това момче — заговори баща ми спокойно. — Да предположим, че кралицата послуша съвестта си и сама се оттегли, за да даде на краля свобода за повторен брак. Една бременна любовница може да бъде много съблазнителна партия.

За миг ми се стори, че тази идея ми се беше присънвала и тогава осъзнах, че бях чакала точно този момент. Съпругът ми Уилям ме беше предупредил и мисълта за това беше изтласкана някъде дълбоко в съзнанието ми, твърде страшна, за да се спра на нея.

— Но нали вече съм омъжена — отбелязах аз.

Майка ми сви рамене.

— Това не трая повече от няколко месеца. Този брак едва ли е бил консумиран.

— Беше консумиран — заявих упорито аз.

Чичо повдигна вежда в знак към майка ми.

— Тя беше малка — каза майка ми. — Как въобще е можела да знае какво се случва? Би могла да се закълне, че бракът не е бил напълно консумиран.

— Да, бих могла — казах на майка ми и се обърнах към чичо. — Но не смея да направя такава крачка. Не мога да я изместя от трона и да заема мястото й. Тя е три пъти по-достойна от мен за кралица, а аз съм само едно обикновено момиче от рода Болейн. Кълна ви се, не мога да го направя.

Тези думи не означаваха нищо за него.

— Ти няма нужда да правиш нищо особено — каза той. — Просто ще се омъжиш за когото ти казваме, както вече направи веднъж. Аз ще уредя всичко останало.

— Но кралицата никога няма да се оттегли — казах аз отчаяно. — Тя сама го каза, заяви ми го. Тя каза, че по-скоро би умряла.

Чичо възкликна, бутна стола си назад, закрачи и погледна през прозореца.

— Точно сега тя се намира в силна позиция — заключи той. — Докато племенникът й е в съюз с Англия, никой не може да разтрогне този брак, най-малко пък Хенри, при това заради едно бебе, което още не е заченато. Но дойде ли веднъж краят на войната, поделят ли си плячката, тя ще се превърне в една обикновена жена, която е твърде стара, за да му роди някога наследник. Тя знае, както и всички ние, че ще трябва да си тръгне.

— Но това ще стане възможно едва след края на войната — каза баща ми обезпокоено. — Точно сега не можем да рискуваме Испания да не изпълни своята част от договора. Цяло лято посредничих за заздравяването на този съюз.

— Кое е на първо място? — попита сухо чичо. — Страната или семейството? Защото явно не можем да се възползваме от Мери, без това да бъде в ущърб на държавата.

Баща ми се поколеба.

— Разбира се, вие не сте ми кръвен роднина — каза чичо доста злъчно. — Влязохте в рода Хауърд с женитбата си.

— Семейството е най-важно — произнесе баща ми отчетливо. — Или поне така трябва да бъде.

— Тогава може да се наложи да жертваме съюза си с Испания срещу Франция — заключи чичо хладнокръвно. — По-важно за нас е да се отървем от кралица Катерина, отколкото да възцаряваме мир в Европа. По-важно е да пъхнем момичето си в леглото на краля, отколкото да спасяваме живота на англичаните. Винаги ще се намерят нови хора, които да бъдат принудени да воюват. А шанс като този се предоставя на семейство Хауърд веднъж на сто години.

Пролетта на 1525

Вестта за битката при Павия дойде през март. Един пратеник я съобщи на краля рано сутринта, когато аз бях все още полугола, и той се втурна като момче към кралицата, предшестван от глашатай, който чукаше на дверите на покоите й и тръбеше:

— Негово Величество кралят!

Всички наизлязохме полуоблечени, само кралицата изглеждаше спокойна и изискана, навлякла роклята си върху нощницата. Хенри блъсна вратата, профуча край нас и отиде право при кралицата, без да обръща внимание на брътвежа ни, който се носеше като от ято слепи дроздове. Той дори не ме погледна, въпреки че бях в предизвикателно измачкана одежда и златистите ми коси бяха разпуснати около лицето ми. Въпреки това не при мен тичаше Хенри с най-добрата новина, която някога беше получавал. Той донесе новината на своята кралица, на жената, която беше направила Испания негов верен съюзник. Беше й изневерявал много пъти, както и на общата им политика. Но когато действията се увенчаваха с успех, и когато радостта беше най-силна, той идваше именно при нея да й съобщи; ето че Катерина отново беше кралицата на сърцето му.

Той се хвърли в нозете й, грабна ръцете й, обсипа ги с целувки, а Катерина се засмя по момичешки и извика нетърпеливо:

— Какво е станало? Кажете ми! Кажете ми! Какво е станало?

Единственото, което Хенри можа да й отговори, беше:

— Павия! Хвала на Господа! Павия!

Той скочи на крака и като същинско момче я поведе в танцова стъпка през стаята. Придворните от свитата му се втурнаха вътре, но той ги беше изпреварил, беше стигнал първи при кралицата. Джордж влезе с трясък в стаята, заедно с приятеля си Франсис Уестън, видя ме и дойде при мен.

— Какво, за Бога, става? — попитах аз, като пригладих косите си назад и пристегнах полите на кръста си.