Другата Болейн

— Толкова бих се радвала — прошепнах. Почувствах как очите ми се навлажниха при мисълта, че пак ще видя Катерина. — О, милорд! Ще ме направите толкова щастлива!

Уилям удържа думата си. Той поговори с баща ми, който пък говори с чичо ми, а той от своя страна — с краля. Така на мен ми беше разрешено да прекарам цялото лято в Хевър, за да бъда с Катерина и да я разхождам из ябълковите градини на Кент.

Джордж дойде да ни види два пъти през лятото без предупреждение; появяваше се на коня си в двора на замъка без шапка и само по риза, като оставяше прислужниците бездиханни от желание и възбуда. Ана го затрупваше с куп въпроси за това какво става в кралския двор, кой с кого се среща, но той не говореше много, имаше уморен вид и често по обяд, когато жегата беше най-непоносима, се качваше нагоре по каменните стълби и отиваше в малкия параклис до стаята си, където се отразяваше водата от рова и сенките играеха по варосания таван — там можеше да коленичи безмълвно, да се моли или да мечтае, в зависимост от желанията си.

Той наистина имаше лош късмет с брака си. Джейн Паркър никога не идваше с него в Хевър — той не би й позволил. Дните, прекарани с нас, не трябваше да бъдат опетнени от любопитните й блеснали очи и от жадния й скандалджийски поглед.

— Тя е истинска горгона — спомена той между другото. — Точно толкова ужасна е, колкото и се опасявах.

Ние бяхме седнали в средата на декоративната градина, разположена точно срещу входа на замъка. Живите плетове и растенията наоколо ни бяха изваяни като картинки, всеки храст беше на мястото си, както и всяко цветче. Ние, тримата, бяхме насядали на каменната скамейка пред фонтана, който пръскаше успокояващо, като капчици дъжд по покрива; Джордж беше положил глава в скута ми, а аз се бях изтегнала назад със затворени очи.

Ана ни погледна от края на скамейката.

— Колко ужасна?

Той отвори очи, но не му се мърдаше. Вдигна ръка и започна да изброява греховете й на пръсти.

— Първо, много е ревнива. Не мога да изляза от стаята, без да започне да ме следи, и освен това изразява ревността си с леки упреци.

— Шеговити ли? — попита Ана.

— Нали разбираш — отвърна той нетърпеливо. После започна да хленчи с тънък фалцет. — Ако отново забележа, че тази дама ви гледа, сър Джордж, ще ми стане ясно какъв никаквец сте! Ако още веднъж ви видя да танцувате с тази дама, сър Джордж, ще си поговоря и с двамата!

— О — каза Ана. — Колко е зла!

— Второ — продължи да изрежда той. — Парите текат през пръстите й като вода. Ако в джоба ми има даже един шилинг, за който сметне, че не знам, той незабавно изчезва. Ако види някоя дрънкулка, грабва я като крадлива сврака.

Ана видимо се забавляваше.

— Наистина ли? Веднъж ми изчезна една златна панделка. Винаги съм подозирала, че тя я е взела.

— Трето — върна се Джордж към списъка. — Идва най-страшното. Гони ме из леглото, като някоя разгонена кучка.

Аз неволно избухнах в смях.

— Джордж!

— Това е самата истина — потвърди той. — Плаши ме до смърт.

— Теб? — попита Ана заядливо. — Винаги съм смятала, че това би те радвало.

Той седна и поклати глава.

— Не е това, което си мислиш — каза той сериозно. — Ако беше привлекателна, нямаше да възразявам, при условие, че не показва своята разгорещеност и не ме срами пред хората. Но в случая не е така. Тя обича… — той млъкна.

— О, хайде, кажи! — примолих се аз.

Ана ме стрелна с поглед и ме накара да млъкна.

— Шшт. Това е важно. Какво обича, Джордж?

— Това не е точно похот — каза той неловко. — С похотта мога да се справя. Не е и жажда за разнообразие — аз самият имам въображение. Но тя сякаш иска да властва над мен. Преди две нощи тя ме попита дали не искам да извика слугинята. Предложи да ми доведе момиче, и това не е всичко: искаше да гледа.

— Обича да гледа? — заинтригува се Ана.

Той поклати глава.

— Не смятам. По-скоро обича да урежда нещата. Мисля, че изпитва удоволствие да подслушва на вратите и да надзърта през ключалките. Струва ми се, че обича да е онази, която да предизвиква събитията, а след това само да гледа. И когато отказах… — той изведнъж прекъсна.

— Какво ти предложи тогава?

Джордж се изчерви.

— Предложи да ми доведе момче.

Аз възкликнах тихо от възмущение и отново избухнах в смях, но на Ана изобщо не й беше смешно.

— Защо й е хрумнало такова нещо, Джордж? — попита тя тихо.

Той погледна встрани.

— Защото има един певец сред придворните — обясни той сухо. — Младеж, красив и нежен като момиче, но умен като мъж. Аз нищо не съм правил, нито говорил. Но тя веднъж ни засече да се смеем на нещо, и аз го тупах по рамото — въобразила си е, че той ме привлича.

— За втори път името ти се свързва с момче — отбеляза Ана. — Нямаше ли и някакъв паж, когото бяха изпратили по живо — по здраво миналото лято?

— Тогава нищо не се случи — каза Джордж.

— А сега?

— Също нищо.

— Доста опасно нищо — каза Ана. — Опасен кръг от неслучили се неща, който може и да се затегне. Да си женкар е едно, но за това, другото, бесят.

Ние се умълчахме известно време — няколко тъмнеещи човешки силуета под синьото лятно небе. Джордж поклати глава.