Другата кралица

— Той ще бъде възпитан като протестант в Англия. — Посочвам думите. — En Angleterre. — Обикновено тя се смее на опитите ми да говоря нейния език: но този път, когато ме разбира, пребледнява и усмивката изчезва от лицето й.

— Мислят си, че могат да ми вземат сина? — прошепва тя. — Моето момче? Моето малко момче? Искат да ме накарат да избирам между трона и детето си?

Кимвам.

— Елизабет иска да ми го вземе?

Не казвам нищо.

— Къде ще живее? — настойчиво пита тя. — Кой ще се грижи за него?

Разбира се, документът, изготвен от Сесил по указания на Елизабет, не се занимава с този въпрос, който е съвсем естествено да зададе една млада майка.

— Не споменават — казвам й. — Но може би кралицата ще му приготви детска стая в двореца Хатфийлд. Това е обичайното…

— Тя ме мрази — казва категорично шотландската кралица. — Тя ми взе перлите, а сега иска да ми вземе и сина.

— Вашите перли?

Тя прави малък, пренебрежителен жест с ръка.

— Изключително ценни. Имах голям наниз черни перли, а моят полубрат ги продаде на Елизабет в мига, щом тя ме принуди да сляза от трона си. Тя ги купи. На наддаването предложи по-висока цена от свекърва ми. Виждате ли от какви лешояди съм заобиколена? Собствената ми свекърва наддаваше за отнетите ми насила перли, докато бях затворена в тъмница: но братовчедка ми предложи по-висока цена. Елизабет ми писа колко скърби за несправедливостта, която ми се причинява, и въпреки това купи моите перли. Сега иска да вземе и сина ми? Родния ми син?

— Сигурен съм, че ще можете да го виждате…

— Тя няма собствено дете, тя не може да има дете. Скоро ще премине детеродната възраст, ако месечните й неразположения не са секнали вече. И затова иска да отмъкне сина ми от люлката. Иска да ми отнеме моя син и наследник и да го направи свой. Иска да ми открадне сърцето, да ми отнеме всичко, заради което си струва да живея!

— Трябва да помислите за това от нейната гледна точка. Тя иска да го държи като заложник. Иска да го задържи, за да е сигурна, че ще се придържате към договора. Ето защо, трябва да си давате сметка, че когато се съгласите на този договор, ще трябва да се придържате към него.

Тя не чува нищо от това:

— Заложник? Нима тя иска да го задържи в Тауър като клетите малки принцове? Нима той няма да излезе никога оттам? Нима ще изчезне, както изчезнаха те? Да го убие ли смята?

Гласът й се прекършва при мисълта за това, и не мога да понеса страданието й. Надигам се от мястото си до масата и отивам да погледна през прозореца. В стаите ни на отсрещния край на вътрешния двор виждам как Бес върви надолу по галерията, пъхнала под мишница сметководни книги. Сега имам чувството, че тя е много далече от мен, тревогите й за рентите и за разноските й са толкова тривиални в сравнение със случващата се в момента трагедия на шотландската кралица. Бес винаги е била прозаична: но сега самото сърце на поезията бие буйно в собствения ми дом.

Обръщам се отново към кралицата. Тя седи съвсем неподвижно, засенчила очите си с ръка.

— Простете ми — казва тя. — Простете възбудата ми. Сигурно ви се иска да си имахте работа с една кралица със студено сърце, като вашето собствено. Простете ми и за глупостта. Не бях прочела документа правилно. Мислех, че искат само да надзирават образованието на Джеймс, да го превърнат в добър наследник на английския престол. Не разбрах, че искат да ми го отнемат изцяло. Мислех, че говорим за договор — а не за моето унищожаване. Не за отмъкването на детето ми. Не за неговото похищаване.

Чувствам се прекалено едър и прекалено тромав за тази стая. Внимателно заставам зад гърба й, слагам ръка на рамото й и тя се отпуска назад с въздишка, така че главата й се обляга на тялото ми. Този малък жест и топлината на главата й върху корема ми ме изпълват с нежност, и с неизбежно надигащо се желание. Налага се да се отдръпна от нея, с бясно биещо сърце.

— Разделиха ме от майка ми, когато бях още малко момиче — казва печално тя. — Знам какво е да тъгуваш за дома, и да усещаш липсата на майка си. Не бих причинила това на сина си, дори не и заради трона на Франция, камо ли пък за този на Шотландия.

— За него ще се грижат добре.

— Аз бях нежно обичана във Франция — казва тя. — А най-скъпият ми свекър, крал Анри, ме обичаше повече от родните си дъщери. Беше неизказано мил и нежен към мен. Но аз копнеех за майка си, а никога не успях да отида при нея. Тя ме посети веднъж, само веднъж, и имах усещането, че отново съм цяла, сякаш си бях върнала нещо отдавна изгубено: сърцето си може би. После тя трябваше да се върне в Шотландия, за да защити престола ми заради мен, и вашият Сесил, вашият велик Уилям Сесил, видя колко е слаба, самотна и болна, и й наложи със сила договора, който сега налага и на мен. Тя умря, докато се опитваше да защити трона ми от Елизабет и Сесил. Сега аз трябва да водя същата битка. А този път те искат да ми отнемат детето и да разбият сърцето ми. Елизабет и Сесил заедно унищожиха майка ми, а сега искат да унищожат мен, а също и сина ми.