Другата кралица

— Казах им, че не кроите заговори, че може да ви се има доверие да получите по-голяма свобода — казвам. — Казах им, че сте сключили договор с кралицата, дали сте обещание пред Мортън и сте се заклели пред тях в честта си. Казах, че никога не бихте нарушила думата си. Не и честната си дума като кралица. Обещах това от ваше име. Казах, че сте дала думата си. Казах, че на нея може да се разчита напълно. Казах им, че сте кралица, кралица par excellence, и жена, неспособна на безчестие. — Потрепервам, докато си поемам дъх. — Не мисля, че знаете какво е чест — казвам горчиво. — Не мисля, че знаете какво означава чест. А при това ме лишихте от чест.

Нежно, като падащо листенце на цвете, усещам как тя ме докосва. Приближила се е зад мен и е сложила ръка на рамото ми. Не помръдвам и тя нежно обляга буза върху ключицата ми. Ако се обърна, мога да я взема в прегръдките си, и хладният допир на бузата й ще бъде като балсам върху зачервеното ми и гневно лице.

— Вие ме направихте на глупак пред моята кралица, пред двора, и пред собствената ми съпруга — изричам задавено, по гърба ми полазват тръпки, когато тя ме докосва. — Вие ме опозорихте в собствения ми дом, а някога нищо не беше по-важно за мен от моята чест и от дома ми.

Хватката на ръката й върху рамото ми става по-твърда, тя подръпва леко дрехата ми и аз се обръщам да я погледна. Тъмните й очи са пълни със сълзи, лицето й — сгърчено от скръб.

— Ах, не говорете така — прошепва тя. — Шюзбюи, не говорете такива неща. Вие бяхте толкова почтен към мен, бяхте ми такъв приятел. Никога мъж не ми е служил така, както вие. Никой мъж не се е грижил за мен без да се надява, че ще му се отплатя. Мога да ви кажа, че обичам…

— Не — прекъсвам я аз. — Не ми казвайте нито дума повече. Не ми давайте поредното обещание. Как да чуя нещо, което казвате? Не мога да имам доверие на нищо, което изричате!

— Аз не престъпвам думата си! — настоява тя. — Никога не съм давала истински думата си. Аз съм затворница, не съм длъжна да казвам истината. Подложена съм на натиск и обещанието ми не означава ни…

— Вие престъпихте думата си, а заедно с това разбихте сърцето ми — казвам простичко, отдръпвам се от прегръдката й и се отдалечавам от нея, без да поглеждам назад.

Октомври 1571, замъкът Шефилд: Бес

Есента е студена, а листата падат рано от дърветата, сякаш и самото време ще бъде сурово към нас тази година. Избегнахме нещастието на косъм, на косъм, нищо повече. Шпионинът — заговорник на шотландската кралица Роберто Ридолфи беше убедил всички велики сили в християнския свят да се съюзят срещу нас. Беше посетил папата в Рим, херцог Алва в Нидерландия, краля на Испания и краля на Франция. Всички те изпратиха злато или войници, или и двете, готови за нашествие, чиято цел беше смъртта на кралица Елизабет и поставянето на кралица Мери на престола. Само че самохвалното шушукане на Ридолфи за заговора стигна до наострените уши на Уилям Сесил и ни спаси.

Сесил отведе епископа на шотландската кралица да отседне при епископа на Или като гост в дома му. Трябва да е било весело събиране. Отвел слугата му в Тауър и го изтезавал, като трошил костите му на дибата, притискал тялото му с камъни и го окачвал да виси на китките си. Човекът — стар служител на шотландската кралица — казал на мъчителите всичко, за което питали, а вероятно и още освен това. След това хората на Норфолк били отведени в Тауър и си изпели всичко, докато им изтръгвали ноктите. Робърт Хигфорд им показал тайника за писмата, под керемидите на покрива. Уилям Баркър им разказал за заговора. Лорънс Банистър дешифрирал писмата на шотландската кралица до нейния годеник, Норфолк, пълни с любов и обещания. После, накрая, преместили приятеля на шотландската кралица и неин посланик, епископ Джон Лесли, от имението в Кеймбриджшър, където бил отседнал, в Тауър, чието гостоприемство е значително по-сурово, принудили го да изпита болката, сломявала по-незначителни мъже, и той им разказал всичко.

Последва нова поредица от арести на хора, назовани като предатели, и самият Норфолк беше отново хвърлен в Тауър. Невероятно е, но изглежда, че след като се врече на нашата кралица в пълно подчинение, той е продължил да си пише и да заговорничи с другата кралица и е бил здраво оплетен в мрежите на испанците и французите, планиращи унищожаването на мира в страната ни.

Наистина вярвам, че само един ден ни делеше от испанско нашествие, което щеше да ни унищожи, да доведе до убийството на Елизабет, и да постави най-истинската наследница на Кървавата Мери Тюдор — Кървавата Мери Стюарт — на трона на Англия, и кладите в Смитфийлд отново щяха да пламнат за изгарянето на протестантски мъченици.