Другата кралица

За миг седим мълчаливо. Работя по гоблен, изобразяващ къщата ми в Чатсуърт, с такава точност, сякаш е строителен чертеж. Понякога си мисля, че това ще бъде всичко, което ми е останало от Чатсуърт, когато ми се наложи да продам своята гордост и радост на някой купувач на възможно най-ниска цена. Всичко, което ще ми е останало от щастливите ми години, ще бъде този гоблен, изобразяващ къщата, която обичах.

— От седмици не съм получавала вести от посланика си — казва ми тихо кралицата. — Джон Лесли, епископ на Рос. Арестуван ли е? Знаете ли?

— Той участваше ли в заговора? — питам аз.

— Не — казва тя уморено. — Не. Нямаше заговор, доколкото ми е известно. А той със сигурност не е бил част от него. И дори и да е получил писмо от някого, или да се е срещнал с някого, пак не може да бъде арестуван, тъй като е посланик. Той има права, дори в кралство като това, където шпионите правят прокламации, а плебеите прокарват закони.

— Тогава той няма от какво да се бои — казвам грубо. — Нито пък вие. Нито пък херцогът на Норфолк. Той е в безопасност, а според думите ви, също и вие, и посланикът: всички вие сте недосегаеми било заради светостта на телата си, или заради чистата си съвест. Ако това е така, защо сте толкова бледа, ваша светлост, и защо съпругът ми вече не излиза сутрин на езда с вас? Защо никога не ви търси и защо не пращате да го викат?

— Мисля, че сега ще се върна в покоите си — казва тихо тя. — Уморена съм.

Ноември 1571, замъкът Шефилд: Мери

Трябва да чакам дълги месеци в мълчание, като внимавам какво говоря, боейки се дори да пиша на посланика си за новини, затворница на своя страх. Накрая получавам вести от Париж, в писмо, което е било отваряно и четено от други. Норфолк е арестуван и ще бъде обвинен в държавна измяна.

Миналия път, когато той беше в Тауър, лично Сесил изтъкна, че херцогът е проявил неблагоразумие, но не е изменник, и уреди да го освободят и да го изпратят в лондонския му дом. Но този път всичко е различно. Сесил е начело на обвинителите на херцога, и държи него и цялото му домакинство под арест. Слугите несъмнено ще бъдат изтезавани и или ще признаят истината, или ще скалъпят лъжи, за да се спасят от болката. Ако Сесил е твърдо решен срещу херцога да бъде отправено обвинение в държавна измяна, тогава ще открие нужните доказателства, а късметът на фамилията Хауърд ще им изневери в това поколение, както се е случвало толкова често и преди.

На втората страница има по-лоши новини. Епископ Джон Лесли, моят верен приятел, който избра да отиде в изгнание като мой служител, вместо да остане в удобния си дворец у дома, е един съсипан човек. Появил се е в Париж, решен да изживее остатъка от дните си като изгнаник във Франция. Не казва нищо за случилото се в Англия, нито защо сега е във Франция. Мълчи като онемял. Мълвата твърди, че променил убежденията си и разказал всичко на Сесил. Не мога да повярвам, налага се да чета и препрочитам съобщението, но то ме уверява, че Джон Лесли е изменил на моята кауза и е дал показанията, които ще доведат до осъждането на Норфолк. Казват, че Лесли разказал на Сесил всичко, което знаел: а, разбира се, той знаеше всичко. Знаеше всичко за Ридолфи — та той беше съавтор на заговора. Сега светът вярва, че херцогът, банкерът, епископът и аз сме изпратили хора на мисия из цяла Европа да умоляват французите, испанците и папата да убият Елизабет и да нападнат Англия. Светът знае, че аз съм избрала за свои заговорници един самохвалко, един страхливец и един глупак. Че самата аз съм глупачка.

Шрусбъри никога няма да ми прости, задето не устоях на честната дума, дадена пред него, задето излъгах Сесил, Мортън, и самия него. Почти не ми е проговорил от онзи ден в градината, когато каза, че съм нарушила думата си и съм разбила сърцето му. Опитвах се да говоря с него, но той извръща лице, слагах ръка върху неговата, но той мълчаливо се отдръпва. Изглежда болен и уморен, но не ми казва нищо за здравето си. Вече не ми казва нищо за каквото и да било.

Бес е изтощена от тревоги за пари и от страх за бъдещето, и от продължителната си горчива омраза към мен. През тази есен ние сме едно печално домакинство. Трябва да се надявам, че шотландците отново ще дойдат за мен и ще ме помолят да се върна, трябва да вярвам, че някой нов герой ще ми пише с план за освобождаването ми, трябва да вярвам, че Филип Испански няма да се обезсърчи от този катастрофален завършек на плана, за който се кълняхме, че не може да се провали. Не мога да намеря в себе си смелост да пиша още веднъж, да започвам отново, да преда отново нишката на заговора.