Другата кралица

За първи път го поглеждам. Виждам как пламва под презрението в погледа ми.

— Аз съм кралица — казвам. — Не мога да бъда предателка. Не може да има такова нещо. Аз съм с кралска кръв, не мога да бъда обвинена в държавна измяна, не мога да бъда законно екзекутирана. Аз съм неприкосновена. И не отговарям пред хора като вас.

Една вена започва да пулсира на слепоочието му, очите му се изцъклят като на риба на сухо.

— Нейно величество е истинска светица, че ви търпи в земите си — изръмжава той.

— Нейно величество е престъпница, задето ме държи против волята ми — казвам. — Напуснете стаята ми.

Очите му се присвиват, наистина вярвам, че би ме убил, ако можеше. Но не може. Аз съм неприкосновена. Бес го подръпва леко за ръката и двамата си тръгват заедно. Почти ми идва да се изсмея: те се оттеглят заднешком, сковано, стъпка по стъпка, както трябва да правят, когато си тръгват след среща с кралска особа. Садлър може и да ме мрази, но не може да се освободи от навика да се държи почтително.

Вратата се затваря зад тях. Оставаме сами, със свещта, от която още се вие тъничка струйка дим, с отворения прозорец и завързаното на възел въже, полюшващо се в празното пространство.

Мери прибира въжето, духва свещта и затваря прозореца. Заглежда се навън през градината.

— Надявам се сър Хенри да се е измъкнал — казва тя. — Бог да му е на помощ.

Свивам рамене. Ако сър Ралф е знаел къде да дойде и по кое време, то вероятно целият заговор е бил разкрит от Сесил още преди сър Хенри Пърси да е наел коне. Несъмнено сега е арестуван. Несъмнено ще бъде мъртъв още преди да е изтекла седмицата.

— Какво ще правим? — настоява Мери. — Какво ще правим сега?

Поемам си дъх:

— Ще продължим да кроим планове — казвам. — Това е игра, смъртоносна игра, а Елизабет е глупачка, защото не ми даде възможност да правя нещо друго, освен да играя тази игра. Тя ще крои заговори да ме задържи, а аз ще кроя заговори да се освободя. И накрая ще видим коя от нас ще спечели и коя ще умре.

Март 1572, Чатсуърт: Бес

Наредено ми е да се срещна с милорд, неговия адвокат и управителя му, в личния му кабинет: една официална среща. Адвокатът и служителите му са дошли от Лондон, а аз разполагам с главния си управител като съветник. Давам си вид, че съм в пълно неведение: но аз знам за какво е всичко това: чакам го през всичките тези седмици, след като Хауърд беше признат за виновен и след мълчаливото завръщане на милорд у дома.

Милорд е служил на своята кралица по-предано от всеки друг, но дори след желаната от нея присъда тя не го възнагради. Той може и да е лорд-канцлер на Англия, но е велик лорд само по име. В действителност той е бедняк. Не са му останали никакви пари, и нито една нива, която да не е ипотекирана. Той се върна от Лондон като човек, сломен от своето време. Хауърд е осъден на смърт и сега Англия ще бъде под господството на Сесил, а милорд не може да живее в мир и благоденствие в тази Англия на Сесил.

Според условията на предбрачния ни договор милорд трябва да ми изплати една солидна сума, когато синът ми навърши пълнолетие. Сега Хенри е на двайсет и една години, а Чарлс скоро ще навърши двайсет и на първия ден на април милорд ще трябва да ми изплати тяхното наследство и парите за останалите ми деца, както и други задължения към мен. Знам, че не може да го изплати. Не може да изплати дори една нищожна частица от него.

Освен това аз му давах пари назаем, за да плаща за издръжката на кралицата за последната година, а през последните шест месеца вече знам, че той няма да е в състояние да ми върне и тези пари. Разноските по подслоняването и охраняването на шотландската кралица му струваха всички наеми и доходи от земите му, а постъпленията никога не са достатъчни. За да уреди дълга си към мен, за да изпълни условията на брачния договор, той ще трябва да продаде земя или да ми предложи земя вместо парите, които би трябвало да ми изплати.

Той най-сетне осъзна в какво тежко положение се намира, когато по Коледа не можа да отвори къщата за обичайното пиршество за арендаторите и слугите. Най-сетне си даде сметка, че не може да продължи да изсипва богатството си в краката на шотландската кралица. Когато му казах, че в хранилището за пари и скъпоценности не е останало нищо, и че вече не можем да вземем кредит в цял Дербишър, той най-сетне осъзна катастрофата, която наближаваше малко по малко с всеки ден от изминалите три години, и за която го предупреждавах всеки път, когато изпращахме на кралицата сметката с разходите си и не получавахме нищо. От три години всеки ден мислех какво трябва да правим с тези непосилни разходи, всеки ден през последните три години тази мисъл ме глождеше като болка, и затова знам какво искам. За него бедността беше изненада: за мен тя е стар неприятел.