Другата кралица

— Нашата кралица ще трябва да изпрати армия, за да подсигури безопасността й. Но лордовете се съгласиха на връщането й. Бракът й с Ботуел ще бъде анулиран, и ще изправят убийците на съпруга й, лорд Дарнли, на съд.

— Тя отново ще бъде кралица в Шотландия? — питам аз. — Въпреки Сесил?

Опитвам се да прикрия съмнението в гласа си, но много ще се изненадам, ако този върховен майстор на интригите, след като държи една вражеска кралица в ръцете си, ще я изпрати кротко на сигурно място в дома й, с армия, която да й помага.

— Какво общо има Сесил с това? — пита ме той, с преднамерена недосетливост. — Не мисля, че Сесил може да решава кой е от кралско потекло, макар да си мисли, че командва всичко друго.

— Невъзможно е той да иска тя да бъде възстановена на власт — казвам тихо. — Той от години се старае да постави Шотландия под английско господство. Това е най-важният политически стремеж в живота му.

— Той не може да предотврати това — казва Джордж. — Той няма власт. А после, моя Бес, за нас ще бъде наистина прекрасно да бъдем най-скъпите приятели на кралицата на Шотландия, не смяташ ли?

Изчаквам двете момичета да свършат с оправянето на леглото, да направят реверанс и да излязат от стаята.

— И, разбира се, тя е наследница на престола на Англия — казвам тихо. — Ако Елизабет я върне в Шотландия, тя я признава за кралица и своя братовчедка, и следователно това означава да я признае като наследница. Затова, предполагам, че един ден тя ще бъде наша кралица тук. Ако Елизабет не роди дете.

— Бог да пази кралицата — казва веднага Джордж. — Кралица Елизабет, имам предвид. Тя не е стара, здрава е, още няма четирийсет години. Все още би могла да се омъжи и да роди син.

Свивам рамене:

— Кралицата на шотландците е плодовита жена на двайсет и шест години. Има вероятност да надживее братовчедка си.

— Тихо — казва той.

Дори в усамотението на спалнята ни, между двама верни английски поданици, е държавна измяна да се обсъжда смъртта на кралицата. Всъщност, държавна измяна е дори да се изричат думите „смърт“ и „кралица“ в едно и също изречение. Превърнали сме се в страна, в която думите трябва да се следят за измяна. Превърнали сме се в страна, в която може да те обесят за начина, по който си построил изречението си.

— Смяташ ли, че шотландската кралица наистина е невинна за убийството на лорд Дарнли? — питам го. — Ти видя доказателствата: сигурен ли си, че тя не е била виновна?

Той се намръщва:

— Разследването приключи, без да стигне до решение — казва той. — А тези неща не бива да стават предмет на женски клюки.

Едва успявам да сдържа сприхавия си отговор.

— Не те питам, за да си търся материал за клюки — казвам почтително. — Става дума за честта и сигурността на твоя дом. — Правя пауза. Сега той слуша. — Ако тя е жената, каквато се опитват да я изкарат — жена, готова да убие хладнокръвно съпруга си, а след това да се омъжи за човека, извършил това деяние заради собственото й влияние и сигурност — тогава няма основание да вярваме, че тя няма да се обърне срещу нас, ако е в неин интерес да го направи. Не искам в някоя тъмна нощ избите ми да бъдат натъпкани с барут.

Той изглежда ужасѐн:

— Тя е гостенка на кралицата на Англия, ще бъде върната на собствения си трон. Как можеш да мислиш, че би ни нападнала?

— Защото ако е толкова лоша, колкото казват всички, в такъв случай е жена, която няма да се спре пред нищо, за да получи каквото желае.

— Не се съмнявам, че лорд Дарнли, собственият й съпруг, е бил замесен в заговор срещу нея. Той е бил в съюз с разбунтувалите се лордове и е бил направляван от нейния полубрат, лорд Мъри. Мисля, че са планирали заедно да я свалят от престола, да я хвърлят в тъмница и да сложат Дарнли като консорт на престола. Нейният полубрат е щял да управлява чрез Дарнли. Той беше слабохарактерно създание, всички знаеха това.

Кимвам. Познавах Дарнли още от момче — момче, ужасно разглезено от майка си, по мое мнение.

— Преданите на кралицата лордове, сред тях вероятно и Ботуел, скроили заговор да убият Дарнли.

— Но дали тя е знаела? — питам настойчиво. Това е ключовият въпрос: дали тя е жена, която убива съпрузите си?

Той въздиша:

— Мисля, че не — казва той искрено. — Писмата, които сочат, че тя е наредила извършването на деянието, несъмнено са фалшифицирани, за другите не е сигурно. Но тя е влизала и излизала от къщата, докато са поставяли барута в избата: със сигурност не би поела този риск, ако е знаела за опасността. Възнамерявала е да спи там същата нощ.

— Тогава защо да се омъжва за Ботуел — питам настойчиво аз, — ако той е бил един от заговорниците? Защо да го възнаграждава?

— Той я отвлякъл — казва преданият ми съпруг тихо, почти шепнешком. Толкова се срамува от позора на кралицата. — Това изглежда сигурно. Видели са как той я отвежда без нейно съгласие. А когато се върнали в Единбург, той водел коня й за юздата, та всички да видят, че тя е негова пленница и е невинна по обвиненията за заговор с него.