Другата кралица

Получавам бележка — не лично от кралицата, а от Сесил, който ми съобщава, че трябва да задържим другата кралица само още няколко дни, докато шотландците водят преговори за безпрепятственото й завръщане в нейното кралство и на нейния престол. След това тя ще си тръгне. Шотландците са дали съгласието си да я приемат обратно като своя кралица, и тя ще се върне с почести в страната си, още този месец.

Облекчението, което ме обзема, е огромно. Макар да знам, че нашето разследване я оневини, а самата кралица брани името на братовчедка си, аз се страхувах за нея. Тя е толкова млада, и без съветници. Няма нито баща, нито съпруг, който да я защити, а срещу нея са се надигнали такива врагове! И колкото повече време прекарвам с нея, толкова по-силно започвам да се надявам, че ще бъде в безопасност, дори че ще успее. Тя умее — никога преди не съм познавал такава жена — умее да накара всеки да изпита желание и готовност да й служи. Половината хора от домакинството ми са открито влюбени в нея. Ако бях ерген, или по-млад, или просто глупак, щях да кажа, че тя е очарователна.

Същият вестоносец от Лондон ми носи пакет от Томас Хауърд, херцог на Норфолк, и аз го отварям бавно. Той така пламенно се противопоставя на нарастващото влияние на Сесил, на страховитата Англия, която Сесил създава, та си мисля, че това може да е поканата да стана съучастник в някакъв заговор срещу държавния секретар. Ако ме кани да се присъединя към заговор срещу Сесил, ще ми бъде трудно да му откажа. Всъщност, честно казано, мисля, че не мога да му откажа. Този човек трябва да бъде обуздан, ако не и направо спрян, и именно ние, лордовете, сме тези, които трябва да сторим това. За миг обмислям да отида да намеря Бес, за да можем да прочетем това писмо заедно. Но после любопитството ми надделява и аз го отварям. Отвътре право в ръцете ми изпада запечатан пакет, със следната бележка:

Шрусбъри, моля, предайте това писмо на шотландската кралица. Това е предложение за брак от мен и е получило благословията на всички останали лордове. Имам доверие в дискретността ви. Все още не съм уведомил нейна светлост Кралицата за намерението си; но Лестър, Аръндел и Пемброук смятат, че това е добро разрешение на настоящото затруднение, което я връща на трона й, като я обвързва с Англия и предотвратява омъжването й за съпруг-чужденец. Това беше предложено от самите шотландски лордове, като начин да се гарантира безпрепятственото й завръщане, с надежден англичанин-протестант редом с нея. Надявам се, че тя ще се омъжи за мен. Смятам, че това е най-безопасният път за нея, всъщност единственият.

Норфолк

Мисля, че е най-добре да занеса това на Бес.

Зимата на 1569, замъкът Тътбъри: Бес

Дните ни навлязоха в ритъм, диктуван от кралицата, която управлява този замък като свой собствен дворец, както предполагам, че би трябвало. Сутрин тя се моли и слуша литургията според собствените си вярвания заедно със секретаря си, който, предполагам, е ръкоположен свещеник. Предполага се, че не трябва да знам, и затова не питам, макар че от мен се изисква да му поднасям солидно ядене четири пъти на ден и риба в петък.

Погрижих се слугите ми да разберат, че не бива да участват или дори да се заслушват в еретичните църковни служби, които се провеждат зад затворените врати на обитаваните от нея помещения, и по този начин се надявам да огранича смута и бедите, които винаги следват управлението на римокатолическата църква, само до нейните покои. Но след като приключи с еретичното си мърморене и закуси в покоите си, тя обича да излиза на езда, придружена от моя съпруг, графа. Тя има десет коня, които заемат десет отделения, в които се разхождат, без да са вързани, в нашите конюшни, и се хранят добре с нашия овес. Тя язди с негово благородие и стражите му сутрин, докато аз отивам в малкия салон, който съм отделила за деловите си занимания, и се срещам с управителите на всичките си къщи и начинания, които ми докладват или чрез писма, или, когато има някакъв проблем, лично.