Другата кралица

Радвам се, че всичко това е било направено за мен, без ни най-малка помощ от Елизабет. Тя е глупачка. Ако се беше застъпила за мен, когато най-напред пристигнах в Англия, можеше да подпомогне тази женитба и да ме върне на трона ми и аз щях да й бъда задължена завинаги. Щях да я обичам като двукратна родственица. Щяхме да бъдем приятелки до живот. При сегашното положение, аз никога няма да й простя. Когато отново заема трона си, тя ще разбере, че има неприятел на границата си, и че моите приятели са испанците, които ме подкрепят и французите, които са мои родственици, лордовете от Севера, които ми останаха верни, и католиците от Англия, които чакат аз да наследя престола и добрите времена да настъпят отново. Новият ми съпруг ще започне да гледа на нея като на опърничава приятелка и ненадеждна братовчедка. Ще го убедя да забрави лоялността си към нея и да мисли единствено за себе си и мен. Ние ще станем могъща кралска двойка и заедно ще освободим Шотландия и ще сключим съюзи с великите католически сили. Тогава тя ще съжалява, че се е отнасяла подозрително с мен, тогава ще съжали, че не се е отнесла с мен като със сестра. Тогава ще седи сама в някой от студените си дворци и ще знае, че всички са я напуснали, за да отидат в двора на наследницата й.

Отивам до писалището си и написвам писмо на годеника си, за да му благодаря за пръстена и да му обещая любовта и верността си. Това ще бъде ухажване от разстояние, писмата ми ще трябва да задържат вниманието му, докато успее да се срещне с мен. Аз му обещавам сърцето си, богатството си. Уверявам го в любовта си към него. Искам да го накарам чрез писмата си да се влюби страстно в мен. Трябва да го прелъстявам с всяка дума. Ще пиша писма, които да го забавляват и събуждат интереса му, ще го разсмивам и ще подбуждам желанието му. Ще се почувствам наистина в безопасност едва когато знам, че се е влюбил в мен и ме желае, воден колкото от амбиция, толкова и от страст.

Лягам си рано. Честно казано, въпреки писмата и въпреки диамантения пръстен, изгарям от тайно негодувание. Чувствам се изключена и нежелана от вечерята тази вечер, и съм дълбоко обидена на Бес, тази издигнала се от нищото графиня, седнала на господарската маса с моите приятели Нортъмбърланд и Уестморланд, там, където се носи музика и се поднася хубаво вино, когато аз съм тук, на практика сама с Мери и Агнес и само дузина придворни. Свикнала съм да бъда най-високопоставената дама в стаята. През целия си живот винаги съм била център на всяко събитие, никога преди не съм била пренебрегвана. Преди да си легна в полунощ, се измъквам от покоите си и отивам до подножието на стълбите. В голямата зала отдолу свещите още горят, и всички все още се веселят. Оскърбление е, че не съм поканена, нелепо е да има танци, а аз да не съм там. Няма да забравя това пренебрежение, няма да го простя. Бес може и да си мисли, че това е нейният триумф, но това е преобръщане на установения ред и тя ще съжалява за него.

Юни 1569, имението Уингфийлд: Бес

Кралицата на шотландците, очакваща стражата, която ще я придружи до Единбург, успява да ме убеди да се разходя с нея в градините на имението Уингфийлд. Тя не разбира нищо от градинарство, но много обича цветята и аз й казвам имената им на английски, докато се разхождаме по чакълените пътеки между ниските живи плетове. Разбирам защо я обичат слугите и придворните й: тя е не просто обаятелна, тя е мила и умее да печели симпатии. Понякога дори ми напомня за дъщеря ми Франсес, която омъжих за сър Хенри Пиърпойнт и която сега е майка на моята внучка, малката Беси. Кралицата ме пита за моето момиче и за тримата ми сина и другите две дъщери.

— Прекрасно е да имате голямо семейство — поздравява ме тя.

Кимвам. Дори не се опитвам да скрия гордостта си.

— И всички те ще сключат добри бракове — казвам уверено. — Най-големият ми син Хенри вече е женен за заварената ми дъщеря Грейс Талбот, дъщерята на съпруга ми, а дъщеря ми Мери е омъжена за заварения ми син Гилбърт Талбот.

Кралицата се засмива:

— О, Бес! Колко добре измислено от ваша страна, за да запазите всички пари в семейството!

— Такъв беше планът ни — признавам. — Но Гилбърт е чудесно момче, не бих могла да се надявам на по-добър съпруг за дъщеря си, и е толкова добър приятел със сина ми Хенри: те служат заедно в двора. Когато милорд си отиде, Гилбърт ще стане граф Шрусбъри, и е хубаво, като си помисля, че дъщеря ми ще наследи моята титла, ще бъде графиня и ще живее тук, като мен.

— Толкова бих искала да имам дъщеря — казва тя. — Мисля, че би трябвало да я кръстя на майка ми. Последния път загубих бебетата си. Бях заченала близнаци, трябваше да родя две момчета. Но след последната битка, когато ме заловиха, изгубих моите момчета.

Потресена съм:

— Децата на Ботуел?

— Синовете на Ботуел — казва тя. — Помислете си какви мъже щяха да излязат от тях! Близнаци, синове на Ботуел и на Мери Стюарт. Англия повече никога нямаше да спи спокойно!

Тя се засмива, но смехът засяда на гърлото й.